Да пушиш или да не пушиш – това е въпросът!

Сутрин. Време за кафе. Но както гласи старата арабска поговорка – “Кафе без цигара е като легло без възглавница.&rdquo

Но тук е България. “Добре дошли в третата част от Европейския съюз!” Да си позволиш да правиш кръгчета от дим вече съвсем не е толкова просто, нито лесно, нито евтино. С благодарност трябва да се обърнем към политическото тяло на родната ни и любима страна, което бавно, но сигурно, в продължение на няколко години, вдигна цените на цигарите до ниво, което средният българин вече не може да си позволи. И така, тъй като Господ е създал човека изобретателен, веднага се намират различни други варианти, които да задоволят вредния, но тъй приятен навик. Започна една силна контрабандна вълна от съседна Македония, където хората, макар и да не са част от Европейския съюз, видимо живеят по-добре от нас. В следствие на това на черно кутия тютюневи изделлия вече може да се намери за 2,50- 3 лева, което е доста по-поносимо от 5 лева. Проста математика. Друга алтернатива е употребата на насипен тютюн – килограмът върви между 40 и 50 лева, в зависимост от качеството, като средно от това количество излизат около 1000 цигари, което направо си е изгодна и дългосрочна инвестиция. Естествено, момчетата със сини униформи отвреме-навреме се опитват да провеждат някакви акции и да осуетяват течащата контрабанда, но у нас вече и малките деца знаят, че всичко се прави само за показност. Именно затова схемата с по-евтините цигари от съседните страни си действа необезпокоявано. И се е разрастнала толкова добре, че вече във всеки град можеш да си намериш цигари на черно - само трябва да разбереш къде да потърсиш или кого да попиташ (спечелете доверието на таксиджиите и питайте тях – те винаги знаят всичко).
Иначе заради такива схеми продажбата на акцизни цигари пада главоломно, но и от това има изгода. Повечето цигарени фабрики се приватизират, а после се продават и някой пак печели. За съжаление, от цялата ситуация страда българския тютюнопроизводител, който всяка есен бива умело рекетиран, като му плащат по няколко си смешни лева за килограм произведен тютюн и безброй денонощия тежък труд. Страда и обикновения пушач, който не може или не знае откъде да си намери контрабандни цигари, и се налага да ги отказва, ограничава, да ги сменя с по-евтини и много по-некачествени или да спестява от храна, за да продължи да пуши.
Някой би казал, че това е добре, че е хубаво хората да спрат да пушат, „да спрат да тровят себе си и околните”. Сигурно са прави. Само че демокрацията е точно за това: да можеш сам да избираш дали да пушиш или да не пушиш. ПОНЕ за това. Явно не и у нас. Тук сме свикнали да ни насилват да взимаме решения. Нещата, от които зависи живота ни, май не заявисят от нас. И ако в България все още съществува някакво подобие на живот, то това е защото всеки по тези георгафски ширини е магьосник - някак си намира сили и средства да преживее още един ден. И да изпуши още една цигара...
 

И така, приятели, какво ще бъде – хляб или цигари?

Гост-Автор: Герасим К. Балабанов