Писмо от Христос

Българите често използват вярата си в чудеса и магии, за да обосноват сполуките и неудачите в живота си. Когато им се случи нещо хубаво - отдават го на намесата на Господ, който им помага, пази тях и близките им. А когато ги сполети беда -  мислят, че им е направена черна магия от завистливи лоши хора. Подобна е и историята и на баба Здравка от село Сапарево. Тя е жена на 79 години, която е ослепява, по нейни думи „от нерви”, след загубата на съпруга си. Иначе баба Здравка е весела и приказлива, обича да пее македонски песни акомпанирайки на хармониката си, с която не се разделя. Животът на бабата не се отличава много от живота на всички български баби от село. Единственото, което според самата нея я отличава от останалите е, че някога преди много години й се е случило чудо. Здравка е била 8-годишна, когато селският поп дядо Евтим, намира зад иконата на Света Богородица сгънат и много стар лист хартия. То започвало така: „Писмо от Господа Иисуса Христа”.

Поп Евтим дал писмото на баба Здравка и на другите деца от селото и им заръчал да го препишат, четат с вяра и да го разпространяват. Направят ли това, ще бъдат вечно закриляни от Господа. Здравка не само го преписала, но го научила наизуст… Днес тя е сигурна, че благодарение на свещения свитък тя и сестрите й са имали хубав живот и са били щастливи. Дори и децата им са заможни и се радват на добро здраве. А едно време, преди 68 години, в село Сапарево имало голямо наводнение с много жертви и разрушени къщи. Малцина били онези, които се разминали без никакви неприятности. Семейството на баба Здравка били на полето и работели, когато природната стихия се случила в селото. По думите й  водата стигнала чак до тях, но спряла изведнъж настъпил отлив. Когато се върнали разтревожени в селото, видели разрушенията и отичащата се вода. Влезли в наводнената си къща - всички мебели били съборени. Само писмото от Христос било непокътнато.  Днес тя е убедена, че Господ ги е запазил живи. Казва, и досега я пази - и когато се случи да се спъне и падне някъде из двора, никога не се наранява тежко.

Баба Здравка е различна от много българи не само защото вярва, че живее в чудо, но защото до ден днешен държи да разпространява текста на свещения свитък. Тя /непривично за българите/ иска всички да добруват, да вярват, че Господ им помага и да бъдат щастливи. Ето част от текста на писмото от Господа Иисуса Христа:

 

                               Писмо от Господа Иисуса Христа

 

 Аз Иисус Христос ВИ казвам.

 

1. Да вярвате в това, което ви учи Светата православна църква.
2. В Неделя да не работите. Този ден да посветите в чест на моето възкресение. Бог ви учи да работите шест дни и ви е изпратил дух светий, за да правите добро, понеже знаете, че голямо е злото между вас.
3. Ще ви се дават наказания на земята с глад, бури, трусове, войни и смутове. Ще въстане цар против цар, княз против княз, брат против брата, съсед против съседа и не ще има къде да се скриете. Ще се даде да видите знакове на небесата и да ги гледате в течение на няколко дни. Ще ви се даде гръм, мълния, земята ще се разтърси и на места провали и от тези злини половината от човеците ще загинат.
4. Почитайте деня на Дух светий, ако това не правите ще умрете от напразна смърт. Ще отвърне лицето си от земята и ще ви даде черни същества, които живи ще ви изгорят. Престанете на правите зло.

Ако моята майка не се молеше за вас, то отдавна щяхте да загинете. Почитайте баща и майка.

5. Който не вярва на това писмо, ще бъде далеч от божия престол. Ако давате да се чете и разпространявате това писмо, ще покриете много грехове.
6. Ако спазвате тази Божия милост, тогава не ще умрете без изповед и причастие, което се приема от този свят.
7. Като изпълнявате Божиите заповеди не забравяйте бедните, никого не обиждайте. Греховете си изповядвайте.

 

Същият текст, подписан с ръката на Иисус Христос е бил даден на апостол Петър да се разпространи навред. То завършвало с буквите  З У Е К Ч У – те означават петте смъртни рани на Иисус.

Оказва се, че за текстът има много по-древни легенди от тази, която баба Здравка проповядва. Първите данни за него идват от днешен Китай. Там свитъкът е намерен в пещера, зад изображението на Света Богородица. Историята разказва, че  един граф имал работник, който се провинил и заслужил да бъде наказан със смърт. Когато палачът  бутнал ръчката на гилотината, тя не се задействала. Тогава осъденият  извадил Божието писмо от джоба си и го дал на Графа. Той  го прочел и впечатлен от силата му дал заповед да се препише и всеки да го носи за здраве в себе си. След, което помилвал ратая си.

По нашите земи историята гласи, че писмото е донесено в България от руски бежанец от армията на генерал Врангел. Този войник имал леля, монахиня в руски манастир. При избухването на войната тя преписала писмото и му го дала да го пази Господа от опасностите на сраженията. Войникът остава жив до жив и невредим, въпреки опасностите и многото лишения. У нас с настъпването на комунизма разпространението на текста е забранено. Официално остава да се пази в руските църкви и девическите манастири. Неофициално и до днес се разпространява от възрастни жени като баба Здравка, които носят в себе си чудо. Чудото на вярата.