Петно по портрета

Госпожа Сокчу държи два портрета в къщата си – един на Ким Ир Сен и един на сина му Ким Чен Ир. Сега й се налага да сложи трети – внукът се казва Ким Чен Ун и династията трябва да продължи да пълзи по стената. Това се случва в Северна Корея. Там е задължително да имаш портрет на стената на Вожда. Също така е задължително да носиш и значка с лицето на Вожда – на ревера, нищо че значката понякога прави петна от ръжда.

Тия дни бях близо до събития около друг портрет. Някой накара Биг Брадър на махне портрета на Стефан Данаилов от стената на къщата. С това Биг Брадър призна и беше признат за най-голямото позорище в телевизията. Позорище е странна дума – в нея има и гордост и предразсъдъци. Но аз малко се ядосах, че Биг Брадър клекна. На кого клекна Биг Брадър?!

Замислете се – у нас има портрети по стените, които някой забърсва всеки ден. Дори не става дума за политици. У нас колкото бършат портретите на политиците, толкова и ги плюят. Но има икони и икони. По едни икони плюем всеки ден, във всеки вестник, други се явяват само като мъртъвци по страниците – или добро или нищо.

Дадох за пример Стефан Данаилов. Безспорна икона. Дадох за пример и Лили Иванова. Несъмнено безспорна икона - и регистрирах разликата между тези две икони. Никой не смее да каже нищо за Стефан Данаилов. От страх ли, от уважение ли е, от уговорки ли – но никой не смее да напише нищичко за Данаилов. Примерно нещо като заглавието за Ирен Онтева днес : „Изчукват Ирен Онтева отзад“. Уважението към Данаилов и неуважението към Онтева кара журналистите да правят такива неща. Просто Онтева не е икона.

Обаче другата икона Лили Иванова е разкъсана от вестниците и техните заглавия. Бре – защо е тази асиметрия – при Данаилов при наличието на „незаконно“ дете всички мълчат и пазят портрета му от петна. При неналичието на незаконно дете при Лили Иванова - такова дори се измисли – измисли се нейна дъщеря, също незаконна, луда и крита с десетилетия. Какви хора сме ние – едната икона пазим от пожар, а другата припалваме с цигарите си където можем, гасим си цигарите върху нея.

Обяснението: Партията пази портретите си. На Станишев един другар му подава листче, с което го моли Ламбо да бъде защитен. Станишев защитава Ламбо. От какво го защитава е съвсем друг въпрос, защото Ламбо с нищо никъде не се е изложил, нито са се опитали да го изложат. На всяка дума, че е възможно да обидим Ламбо се явяваха упорити защитници на Ламбо. На всяка дума, че Лили е на възраст се явяват само още и още клакьори. Какви хора сме ние?! Къде живеем?! Ивайло Караньотов каза просто – време е да престанем да плюем и Лили и Ламбо.

Но няма да стане така, Ивайло! Да поразсъждаваме – кое пази Ламбо и кое мрази Лили наоколо. Каква е разликата между тях – Ламбо е партиен, а Лили е надпартиен образ. Това е щита на партията, която пази образа на водачите си чисти. О, те имат „незаконно“ дете. Нищо, пазете портрета му чист, нищо че това е в противоречие със социалистическия морал.

Ние не сме нормална нация. Нормалната нация щеше да скъса Ламбо от подигравки заради забежките му в политиката и гоненето на трамвая. И щеше да уважи надпартийността на Лили, неучастието й в партийните гоненици. Уви, ние сме ненормална нация. Някой да е видял медиите да се подиграват на Ролинг Стоунс, че са стари като динозаври? У нас това е най-малкото. Най-многото е да снимаш чатала на Лили и да напишеш, че увисва. Нека ми се разсърди ако иска – но това правите вие с едната икона, докато пазите чатала на другата. Само отбелязвам асиметрията.

Това е ехото на портретите. Едно време, само преди 30 години навсякъде имаше портрети. После портретите паднаха. В един руски фирм това беше показано най-красиво – портретите се сменят, петното на стената остава. Накрая нямаше кой да бъде сложен на портрет - остана само светлото квадратче. На нас ни липсват портрети. Много ни липсват.

Стефан Данаилов в тон с партийното мислене реши (или му беше внушено), че някой прави атака срещу него. Кой? Враг с партиен билет или партиен враг, примерно от ГЕРБ, който иска да го изложи. Няма такова нещо, няма теория на конспирацията. Просто един жив човек отпреди 26 години се яви и поиска да говори. И слава богу, че сина на Ламбо говори несвързано – това е божествената пощада към големия актьор. Но към червения политик божествена пощада нямаше, защото атеизма му беше наказан от евангелизацията на сина му. Това ми го каза един случаен поп. Дълго си говорих с него, но повечето неща бяха обидни за Ламбо, затова да помълчим.

Важното е, че Данаилов-баща беше защитен без да е наказан. Това е простичка партийна гузност и неразбиране, че да имаш дете от друга жена вече не е „незаконно“. А всички, които с гърдите си пазеха Данаилов искам да помоля – защитете и Лили така, както и Данаилов. Само че Лили не е била министър и не е разписвала бюджетите ви, нали така?! Пиша това с усмивка и с радост, че не съм се ползвал от тези бюджети. Това днес ми дава право да се сетя, че ако имате икони е добре да ги почиствате равномерно. Не едната с парцал, а другата със слюнка. Не едната с достойнство, а другата с мерзост.

Политиците са пощадени от журналистите. Вместо това журналистите плюят всичко и всички, за да не остане нищо свято. Начертана е Граница на плюнката, мога да ви я покажа с пръст. Това е заглавието „Кучето на Станишев умря у Лора Крумова“. Какво заглавие, това точно определя за какво можем да говорим, когато става дума за политици. Можем да говорим за смъртта на кучетата им, само когато те умрат в чужд двор. Това сме ние, журналистите. И ако Данаилов ми се обиди за това писание, дано журналистите ми се обидят повече. Аз не съм журналист вече. В една държава, където Партията (в опозиция!) може да се обажда (по телефона) на Биг Брадър, за да махне един портрет – в такава държава журналистика няма. А Биг Брадър е смешник.

Просто ние живеем в държава където Големия брат (по Оруел, „1984”) наблюдава как някой прави предаване, което се казва VIP Brother. И реалният, политическият Голям брат просто режисира телевизионния си жълт еквивалент. Това също е възможен сценарий, но не е за страхливци.