Актуално! - Актуални публикации

Врява и безумство

28 February 2013   12

Автор Мартин Карбовски

Мечтата за края на кукловодите

Врява и безумство

Това е книга на Уилям Фокнър. Преди време някой преведе това заглавие като „Шум и ярост“. Ако малко се доближим до истината – после веднага се отдалечаваме от нея. Имунизирани сме от обективност. Болестта на българите е субиктивността.

Улицата, нейно величество Улицата, най-накрая дефинира искане. Тази Улица, днешната, ясно заяви, че не ще стари муцуни в новия парламент. Това е страшно искане, ужасяващо. Аз бих се сбил, за да се реализира едно такова искане. Потомствена партийна аристокрация с децата им, с любовниците им, с потомствените вече секретарки - тези хора наистина прекалиха. Това трябва да се разбие. Но няма да се случи. Няма да се случи не защото е несправедливо или глупаво – а защото самата Улица ще си го провали.

Какво означава „граждани в парламента“?! Означава хора без партийна принадлежност да бъдат избрани в Народното събрание и да отстояват интересите на гражданите. Това е разкошно като теория. И абсолютно не е невъзможно като юридическа и изборна практика. Лошото е, страшното е, ужасното е, че досега не се е случвало. А сме опитвали.

Най-силният опит направи Слави Трифонов. Той показа по телевизията едно хубаво момиче, показа, че момичето е умно и идеята беше това дете на демокрацията да бъде нещо като наблюдател и гарант на процесите в Парламента. Кадидатира се това момиче във Варна и не получи и хиляда гласа. Сценаристите на Слави нека ме поправят – но това беше граждански проект и той не сработи. Защото ТЪПИТЕ БЪЛГАРИ обичат да гласуват за партии. Не за личности. Как днес ще ме убедите, че ако един чист и светъл човек се кандидатира няма да загуби от имиджа си (заради дежурните компромати), няма да загуби времето си (заради безсмислието да си извън партийна листа) и няма да загуби здравето си – заради нервите, които не си заслужават, докато се бориш с партийни машини, създадени от хитри пиари и безчестни ченгета.

Бил съм на много избори – същият опит е правен и в малко населено място – някой си Иван Иванов се кандидатира сам, като гражданин, единствен в листа за общински съветник. Същият има опит в управлението, не е корумпиран, издигнат е от комитет или нещо подобно. Случката е в малък град, където ти трябват 500 гласа, за да станеш общински съветник. Бях там – човекът извън листите събра няколко гласа. Подигравахме му се.

Ей, Улицо, разбери – ако искаш нещо и то ти се даде – дали ще се възползваш от него? Абсолютно възможно е утре да има листи за независими, надпартийни кандидати, поне по десет човека от едно голямо населено място? Ще изкарат ли на изборите Улицата и нейните кандидати 4%, за да влязат? Ще се преборят ли с адската партийна машина?

Ето нещо постижимо – направете организация, която се казва „Гражданска листа“. В нея трябва да попаднат само личности чисти и светли, по възможност с ясни биографии. И излезте с тази листа срещу партиите. Но тогава ще се разбере колко сте наистина. Защото 100 000 гласа не стигат. Това не ви е митинг. Трябват минимум триста хиляди гласа за 11 човека депутати, една парламентарна група.

Ще поумнеят ли българите? Представете си българите без старите партии и по същество с една нова, наистина гражданска партия, родена от Улицата. Имат ли българите на улицата такъв потенциал? Имат откъм хора, откъм интелигентност и организация  – малко се съмнявам, не ми се обиждайте. Или ми се обиждайте – в тези имагинерни листи ще подскача да влезе най-големият боклук на обществото. Виждал съм хора как се молят, за да попаднат в партийна листа. Такива хора ходят с чанта и шлифер. Някой ден ще ви разкажа за тях...

Но това е пътят. Всичко друго, граждани наши, е врява и безумство. Ако искате нова политическа класа – излъчете я от редиците си и не гласувайте за партиите. Просто е и юридически възможно.

Но ще срещнете болката. Болката от предателството. Болката от подкупването. Болката от импрегнирането на едно такова движение с ченгета – стари или нови. Болката от неразбирателството и субективността. Болката от свинщината да си неразбран българин, да си пиян и да викаш, че всички са маскари. Това е най-лошата реплика на български. Когато крещиш, че всички са маскари, означава че и ти си маскара. Но ако за теб има доказателства, че си маскара – наистина ли познаваш така добре седемте милиона българи, че да гарантираш омаскареността на всеки един от тях? И на децата ли?!  Айде стегнете се. Не говорете непродуктивно и срещу себе си. Защото идва болката от липсата на конструктивност. Болката от недобронамереност.

Ще срещнете и болката на самотата и неразбирането. На загубата на семейства, пари и време заради това „да оправим България“. Но си заслужава. Трябва да се пробва, защото това не е лоша идея – нови хора на Хоризонта. Представете си – нови хора, които не познават игрите и биха се запазили чисти от мръсотията на миналото. Нови хора – това звучи гордо. Хората срещу партиите - това вече е революция със замисъл.

Но ако не излезете да гласувате, ако не намерите за себе си подкрепа от поне 300 000 гласа?! Просто ще ви се подиграваме. Пошумяхте, пошумяхте, накрещяхте се и си отидохте. Самозапалиха се няколко човека от бедност. Защо това – защото не вярвате в себе се. Защото знаете каква гадост съдържа в себе си партийната машина. Защото срещу вас ще се изправят орди цигани, стени от банкноти, цунами от ирония. А вие дори още нямате лице.

Всяко начало е безнадеждно. Но ако опитаме днес,  утре поне няма да се срамуваме. Освен това не е казано никъде, че сме обречени. Обречен е моделът на партийността съшит с мазни  конци, дърпани от кукловоди с памперси, мислещи си че днес е 1989-та.

И нещо лично - вече десет години снимам най-закъсалите хора в тази страна. Тези, които са пред самозапалване. Хората гласуваха за тия репортажи, гледаха ги. Значи е имало смисъл. Значи същите тези хора трябва просто да излязат от къщите си и да гласуват против партиите. Лесно е да си против. Трябва обаче да се намери за какво да сте „за“. Измислете го това, за което да сме „за“. Засега изглежда като мираж. Но поне можем да почнем отнякъде. Примерно, от „Гражданска листа“. Или както искате го наречете. Само да не е „Врява и безумство“.

 



Виж още от Актуално! »

                                            Студенти на безценица

Студенти на безценица

Седя в поредния офис и чакам да покажа най-лицемерната си усмивка и да получа същата насреща естествено. Интервюто започва, а розовото ми бъдеще вече е придобило кафяви оттенъци. Не стига, че ми предлагат да работя по 12 часа всеки ден, ами на всичкото отгоре аз се пазаря и за заплатата. И нали съм си скромничка с половин уста мърморя нещо от сорта на 800 лева… - О, не, абсурд! – повишава вече глас излъсканата леличка насреща, такива неща не можели да ми обещаят. Нищо не било твърдо в тази фирма, камо ли заплатите.

20 June 2016

Нека замълчим

Нека замълчим

После се сетих как медиите постъпиха с родителите на на убитата Вероника, разпространиха снимки на трупа й, после използваха семейството й, а когато случая отшумя, просто ги захвърлиха... като стари дрехи, на които им е минал сезонът. Предполагам, че така до седмица-две ще постъпят и с Цвети, но дотогава ще се опитат да разкостят личния й живот, останалото от него, на показ. Защото ... хората това искали да знаят.

17 June 2016

Коментари


Специален коментар