Криминализация на „свободомислещите” лицемери – част 1

Автор: Гражданинът Х

Тази статия е вероятно старомодно сираче, теглещо процесия от междуконтинентални вагони, пълни с „добронамерени” хейтъри.​ Тази статия е релевантното хетерогенно отношение към новата генерация свободомислещи. Тя не е достойна за изрезка на социалистическия ви хладилник, нито изисква специално внимание. Не е и за папка от архив „Важни”, нито е форма на протест. Тази статия се „лепи“ на фейсбук стените и под нея се псува, иронизира и подиграва. Приятно четене.

Декриминализацията на марихуаната е своебразна форма на плурализъм в едно неподготвено световно общество. Нито ви карам да правите нещо, нито да мислите. Не ви човъркам съвестта, още по-малко се стремя да метаморфозирам мнението ви. Последното нещо на и без друго объркания свят е още едно мнение как трябва да се живее и какво да се прави. Неграмотни лозунги, куци съвети, създаване на тъпи парадигми и какво ли още не. Аман от разбирачи, размахващи пръсти и застъпващи морал. Всичко е изчетено, емпирично дегустирано, лайквано, туийтвано, чукано и изчукано.Говорено е сприятели, понякога с родители..понякога и с деца. Обаче в маранята навън все още се вихри битката при Ватерло с лекия аромат на канела, тютюн, джинджифил и канабис.

Кои са „За“ и кои „Против“  декриминализацията на марихуаната и използването й за медицински цели?

Оставаме с впечатлението, че „Против“ биха гласували примитивни балкански субекти, деморализирани от чалга инвазията на демокрацията.Нечистоплътни провинциалисти, на които с ракия и цигари си им е добре. Т.е. недоразвити хомосапиенси, липсващото звено между маймуната и човека, туморът на модерното общество, необразованите, отдалечените от културата, примитивната по-голяма прослойка на населението.

А „За“ биха гласували интелигенцията, бунтарите, хората, интимни с изкуството, хората на ”вечна ваканция” в Тибет или Индия, колекциониращи инфекции и татуировки, задължително с неразбираеми йероглифи (на които по-вероятно пише „Еби се”, отколкото името на Кърт Кобейн, Сидхарта Гуатама Буда, или датата на любимо рейв парти в дискотека „Индиго” в края на 90-те).

Мит и реалност

Е, време е да развенчаем мита за апотеоза на пафкането и жизнено важната му свободия, за прогреса на нацията - здравен и психически. Трева пафкат всички и така наречените „чалгари”, и метълите, и пънкарите, и брадясалите нечистоплътни расти, мечтаещи за Ямайка, и художниците, и музикантите, и свирещите в парка на тамбура безделници и всички. За всички ни ще бъде по-удобно и по-спокойно да си сложим фаса с ганджата в джоба без страх, че ще ни джобят куките, вместо да го крием във флакончета от разтворим аспирин, в чорапи, гащи и прочие. Навън е гладна демокрация, на човек му се иска да изпие една водка, да изпуши един коз, една цигара…да отпусне примката около изгладнелия си хилав врат.Не е разумно да е престъпно да се дрогираш, както не е да се напиваш! Не е никак разумно да влизаш в затвора, защото търсиш начин да избягаш от ежедневието по начин , по който не вредиш на никой друг, освен на самия себе си. Още повече, че за убийство можеш да лежиш по-малко, отколкото за притежание на трева за лична консумация. Не само, че не е разумно, ами е абсурдно. Но живеем в абсурдна държава, експериментално водена от абсурдизъм. Държава, в която най-естественото нещо е да се надрусаш, напиеш и псуваш на воля. Аз бих гласувал „За“ легализиране на тревата не само за медицински цели ( на нея ще се спра по-долу). Всеки има личното право да пропадне и да се издигне. Всеки има личното право да пропадне пиейки или пушейки.Та това е основен демократичен принцип…правото на избор. Откъде накъде някой ще ни казва как да живеем и какво да правим? Откъде накъде някой ще се рови в гащите и анатомията ни, особено, ако не ни е оставил право на голям избор?

Безотговорността на обществото

Тук проблеми не виждам. Трева има и тя се продава, законно или не се пуши. Корените на проблема са в пропагандата и създаването на марихуаната като ценност. В достъпността на тази информация за деца и подрастващи, които не знаят кой е Васил Левски, но се усъвършенстват в свиването на джойнт през междучасията.Детската психика няма опита на възрастната. Пропагандирането в достъпността на интернет и медиите е опасно, защото ги четат децата, нашите деца.Тези, от които очакваме да са по-добри и по-успешни, а не замечтани призраци на нашия призрачен живот. Откакто решихме, че пафкането е универсално добра идея, отнемаме може би най-безгрижните и важни години от живота на децата си и ги пълним със страх от реалността и с психическата зависимост, че само така е добре..и извън пушенето животът се превръща подобно на скучно чакане в чакалнята на НОИ…

Следва продължение…