“Щеше да е смешно, ако не беше тъжно“

В последно време свикнахме да определяме политиката в България като театър. Самите ние за два месеца се превърнахме в Чехови герои, които жадуват за промяна, но авторът мазохистично ни оставя затънали в собствените си блянове. И така - като е театър, да е театър!

В първо действие ние сме необвързани, с риск да прозвуча цинично, прелъстени и изоставени след почти четири годишна връзка, изпълнена с много скандали. Търсим партньор, който да ни покровителства, да бъде честен и справедлив. Като в добре познатите ни риалитита по телевизията, започват да се въртят рекламни клипове с различни кандидати за нашето сърце. Единият ни предлага да намали сметките за тока и да вкара бившия ни в затвора. Другият ни обещава, че ако изберем него, освен коледните бонуси, ще се погрижи и за нашите баби. И така - кандидати много, обещания още повече!

В навечерието преди големия ден, ние имаме право да помислим, да се усамотим, за да преценим кого да изберем. Е, да, ама не! Лошата съседка от първия етаж, която знае всичко за всеки излиза и започва да крещи скандални разкрития за бившия ни. И в така наречения „ден на размисъл” - единственото, за което мислим е защо не се продава алкохол по магазините?!

Във второ действие, след множество скандали, обвинения за нагласена сватба, купен или напълно безплатен, ние си имаме нов законен партньор.

В трето действие, той, обаче прави грешката да доведе в къщата ни съмнителен мъж с още по-съмнително минало, който да се грижи за сигурността ни. Всеки първокурсник по актьорско майсторство и всеки любител на театъра знае, че, ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението.

И така, не след дълго и нашата пушка гърми. Само след няколко часа, площадът от Министерски съвет до Орлов мост се изпълва с хора срещу новия ни гост. В четвърто действие, разбира се, е време да се появи и лошата свекърва. Както знаем, пълноценни отношения без свекърва не съществуват. Тя е като излязла от документален филм за Хитлер, започва да прави граждански арести, да ни заплашва, че, ако не се приберем вкъщи тя ще ни прибере принудително. На официални събирания винаги е гневна, а ние трябва да бъде внимателни, защото сигурно и в момента обикаля някъде с палката си.

И така, това представление явно никак не ни се харесва . Народът крещи „Оставка“, а правителството любезно отговаря- „Това е демокрация”. Демокрацията обаче не означава да крещиш и да не бъдеш чут, това са по- скоро лошите страни от характера на БКП. Думата „демокрация” идва от гръцки език и в превод означава форма на управление, при която държавната власт произтича от народа.

Явно, в нашето двумесечно представление артистите бъркат освиркването с аплодисменти.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно!

Гост-автор: Гергана Шумкова