Декирилизация

Ще отбележа, че след приемането на България в ЕС през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука. Хм..ми, че ние сме били уникални.

Подвигът на светите братя си остава исторически факт, който обаче предпочитаме да не си спомняме. Англоезичната инвазия ни погълна пред мониторите и телевизорите, и ни накара да забравим кои сме и какви сме всъщност. Да, в модерния свят няма място за патриотизъм, а единствено за идолопоклонничество. МТВ и интернет говорят друг език доста по-cool от родния. Допускането на чужда култура не е прецедент за нито една страна, но в нашата е на път да обезличи историческата ни идентичност. Българи сме само, когато ни изнася и то най-вече в честите случаи, когато искаме да декларираме простащина - тогава сме крайно НЕзападни. В другия случай обаче се срамуваме от важните неща и се крием зад напудрена западна маска. Жестикулираме като западняци (клатейки глава като тях и правейки кавички във въздуха, пак като тях), храним се като западняци и затъпяваме като западняци. Захапали сме хамбургерите на внушеното си самодоволство, изяждайки с тях и последната трохичка останало българско достойнство.

Има обяснение за всичко. Историческите превратности отдавна са превърнали българина в недобър елемент. Немалкото векове робство са изградили робска психика и българинът се чувства като малко дете, което постоянно си търси родители или настойници, които да скрият неговата самоличност. След Желязната завеса си сложихме и бронирана. Българският език е на път да стане покойник. Интернет фолклорът безкористно помага за това. Чат-епидемията освен, че ни помогна да спрем да общуваме естествено, естествено ни помогна да забравим и езика си. Докато славянска Русия ни изнасилваше с кондом, то запада е още по-безмилостен. Предпазните средства тук липсват. Един народ с изявен културен стерилитет е обременен от утайката на западната култура, която освен да го манипулира му краде и начина естествено да общува на майчин език…и то много просто – карайки го да се срамува собствените си ценности.

Говорих си с един приятел музикант. Казва се Ачо. Питам го:

- Ачо, защо пееш авторските си песни на английски език?

- Много по-мелодичен е и възприемчив. На български ми е трудно да пиша текстове.

Добре де, ама преди 20 години имаше толкова много красиви български текстове, че обяснението на моя приятел Ачо не ми звучи меродавно...

Влизам в български форум да коментирам събитие, което ме интересува. Там ми отговаря някакъв момък с потребителско име Инглиш харт (на латиница):

- Пиши на кирилица! -моля  го аз

- ne mi se zanimava po-lesno e I taka se razbira

- Не виждам кое му е по-лесното – пиша аз

- Fuck you - ми отговаря той

- Абе я си ебавай п..ката майчина- ( „чуйте” колко по-звучно и мелодично е) му отговарям аз и напускам форума.

Има нещо много, много вярно в приказката - за да те уважават хората, трябва да уважаваш себе си. И вместо да се стремим да бъдем като Джей Зи и Бионсе, давайки предпоставка за развитие на бизнеса със соларни студиа и да насърчаваме Своето, ние тръгваме на солариум и ръкопляскаме на Тяхното. Защото нито руснаци, нито гърци са стигнали до там, че да се срамуват от това, което са, още по-малко от езика си.

Хубаво ще е да си спомним за делото на Свети Свети Кирил и Методи (да не се чете „Chris или Michael”) и да се замислим дали не сме на грешен път... много грешен.