Падащите бабички

Има един руски писател. Казва се Даниил Хармс.
Знам, че сега е модерно да си русофоб и е особено модерно да си прост.
Затова искам да припомня кой е Даниил Хармс на широката общественост, чийто общ мозък е формиран предимно от KFC, Макдоналдс и мултиплексите за холивудски полюции.

Даниил Хармс е написал една кратка, но много съдържателна история.
Тя гласи следното – една бабичка погледнала от прозореца, но не могла да се задържи, паднала и се разпльоскала.
Втора погледнала да види къде е първата. И паднала и тя. И после трета, четвърта, пета, шеста...
Докато на разказвачът не му писнало и си тръгнал, оставяйки бабичките да си падат една след друга от прозореца.

Защо се сещам за Хармс в тия смутни времена. Защото, скъпи приятели, ситуацията у нас е толкова абсурдна, че само човек като бащата на абсурдните текстове би могъл да обрисува всичко, което се случва в момента.
Какъв ли разказ би написал господин Хармс, ако бе прочел вчерашната брилянтна идея на някакъв ляв политик, който, видите ли, решил, че ако затворим хипермаркетите в събота и неделя, ще помогнем на малките и средни предприемачи и бизнесмени в борбата им за сполука.
Сигурно щеше да напише разказ как един собственик на малък магазин станал в събота сутринта, погледнал през прозореца да види дали хипермаркетът е затворен, паднал и се разпльоскал. После втори, трети... И така до пълната победа на малкия и среден бизнес, защото когато всички собственици на магазинчета паднат от прозореца, вече няма да има проблеми.

Звучи ли ви смешно?
На мен - не! Аз не намирам нищо смешно в абсурдните истории, защото те, в своята изключителна парадоксалност, обикновено просто копират реалността.
Абсурдно ли е да забраниш на големите вериги магазини да работят в събота и неделя, вместо да ги принудиш законово да изплащат навреме продукцията, която получават от български производители. Или да накараш с помощта на закона същите големи вериги да купуват повече от наскоро споменатите 15 процента български стоки?
Или е по-добре да избухнеш с популистки вопли в стил „уравновесен Волен Сидеров“, за да влезеш в учебниците по политически абсурдизъм.

Но да се върнем на историята с падащите бабички.
У нас, скъпи приятели, именно падащите бабички диктуват правилата на играта. Най-малкото, защото именно те са тези, които гласуват под строй, плащат си парното навреме, плащат си данъка смет в първата възможна секунда.
Именно бабичките на Хармс са най-дисциплинираните граждани на тази държава и, въпреки че всички ги мамят и ги карат да скачат от балкона една след друга, те отново ще застанат в 7:00 сутринта на опашката пред урните, докато вие, скъпи мои, си викате – „Няма да гласувам, това, което се случва в политиката у нас, е подигравка с интелигентните и можещи хора“.

Вие няма да скочите от балкона. Хармс не е отредил това за вас. За вас е историята на Семьон Семьонович, който, когато си сложел очилата, виждал мужик, който му показва среден пръст.
А когато ги, махнел мужикът изчезвал тутакси.
Така и вие, скъпи приятели, когато сте без очила, не виждате нещата, които се случват около вас.
А когато ги сложите, така и така вече са ви показали среден пръст.
Но въпреки това вие сте готови да се сърдите на бабичките, които отново са ви прецакали, защото те, бабичките, са свикнали да изпълняват абсурдни команди.
Докато вие, с аналитичните си способности, сте се отказали от правото си да изберете какво искате да се случва в следващите няколко години в родината ви.
Но след това сте склонни да упреквате тях, горките баби-камикадзета, а не себе си.

Знаете ли защо се сетих за Хармс.
Първо – защото имаме спешна нужда да четем хубави книги.
Второ – защото сме така зверски изтъпели и оскотели, че започва да ме хваща страх.
И трето – защото вчера прочетох, че държавата ни стартира национална програма за превенция на самоубийствата.
Хармс би одобрил това.
Би написал разказ как държавата инвестира 50 000 лева за превенция на човек, който минава през терапии, психолози... И накрая не се самоубива, но умира от глад в родното си село Горно Уйно, кюстендилско, останал без работа и перспектива.

Изобщо – днес живеем в един кратък разказ с падащи бабички.
А Хармс е нашият министър-председател и президент, и главен прокурор, и председател на парламента.
А аз ви оставям, защото чух, че някаква бабичка погледнала през прозореца и после...
Вие си знаете!