Защо ще остана в България?

Защото потъващият кораб първо напускат плъховете, а всеки неуспешен по свое му – тук се чувства капитан.

Защото не ми стиска да мия чинии в САЩ или да редя керемиди в Испания.

Защото не ми стиска да гледам болни баби в Неапол (макар, че съм фен на Наполи (да еба пустия му Марадона, а и обичам паста) или да бръмча с кредитни карти пак в Испания.

Защото не познавам достатъчно циганки, за да стана сводник в Белгия, Франция, Холандия и прочие.

Защото не ми стиска да транжирам декоративни езерни лебеди в Лондон.

Защото в Канада е студено, а да носиш канадка не го считам за модерно.

Защото новото поколение трябва да мрази Русия.

Защото алкохолният туризъм тук е алкохолен битовизъм.

Защото спектакълът балкониг е абсолютно безплатен.

Защото е предизвикателство да имам по-високи сметки за ток, парно, вода и какво ли още не, отколкото заплата, която получавам.

Защото образованието е без значение, а мен ме мързи да уча( и само 2 висши ми стигат).

Защото жените са хубави и лесни.

Защото мъжете са комплексирани и глупави, та мога да изпъкна на фона им.

Защото западното влияние до толкова ни е таковало майката, че няма нужда да го търся на запад.

Защото в държавата на сервитьорките и таксиметровите шофьори най-естественото нещо е да не си платиш сметката.

Защото поп-фолка не е култура, а начин на живот и си заслужава да се бориш с изкушението му.

Защото не съм от младите учени и избирам националния дълг пред личното удобство.

Защото това е въпрос на светоглед. Ако човек не намира дори и едно позитивно нещо тук, няма да го намери и на друго място.

Защото съм част от лицемерна нация, генетично обременена от вековна кръвосмесителна традиция.

Защото националните ни герои са Станка Златева и Ивет Лалова и не се налага да ги изучаваме в училище.

Защото съм сантиментален романтик и имам нужда от лишение, за да се вдъхновявам.

Защото гледам философски на нещата и не съм сигурен, че е от първа необходимост да живея добре. Цяло геройство е да живееш зле.

Защото тая разчекната географска карта има нужда от малко глупави идеалисти.

Защото цял живот ни изнасилват без презервативи, а когато решиха да си сложат, решихме да протестираме.

Защото след години децата ми ще говорят свободно турски (все пак Турция има силна икономика).

Защото освен български, свободно владея и цигански.

Защото ми е кеф да имитирам западния начин на живот по балкански(сиреч сливова гроздова с „Ред бул“).

Защото живея с родителите си макар, че съм над 30.

Защото, защото, защото… Изхабихме я тази дума. Светът е глобално село, а лирическите герои егоистично стискат в длани западния си стандарт. Победиха ни. Косматите и вироглави балканци преклониха чугунените си кратуни пред западната чума. Оригваме се на кола и пушим бяло “Боро“. Стартираме със сутрешен блок и угасваме с риалити. Носим дънки, ама под тях сме си все така нечистоплътни. Всички имаме мнение, но малцина го защитават. Всички имаме обноски, но малцина ги демонстрират. Повечето ходим на работа, но малка част от нас работят. Е по-извратени екземпляри не съществуват. Фитилът ни е запален и остава само да доизгори.

Най-страшното и позорното нещо в българина е самоопределянето като човеколюбец. Пази боже сляпо да прогледне.