Феновете не знаят защо?

И феновете се разцепиха. Lentata.com публикува без редакция две отворени писма от двама мъже с обща любов. Любовта е към ПФК Левски, но посланията са към лагерите на феновете. Едните - фенове, които знаят защо трябва да събличаш и унижаваш треньори и другите, които недоумяват и се срамуват.  

ОТ ЖЕЛЬО КАМБУРОВ:

“Онези с качулките. Аз не съм от вас. Аз съм от Левски.

Всички знаем какво се случи вчера в любимият ни клуб. Нещо, което пречупи част от мен. Така както нито подвизите започнали с Тампере та чак до Иртиш не успяха, нито загубените купи и шампионски титли или мачовете с бездушно тичащи по терена футболисти. Наистина това беше нещо ГОЛЯМО. В редовете по-долу искам да изложа моето виждане за тези неща.

Започвам с това, че съм обикновен фен на отбора. Такъв, на който са му се изпълвали със сълзи от радост очите - там на изпотрошените пейки на Герена, който е живял за момента да вдигне запаленият вестник след края на мача, и който е страдал и искал земята под краката му да се отвори и да изчезне в нея след поредният провал. Не съм един от онези "топ-фенове" отъждествяващи се, че без тях няма и публика на Левски. Онези с качулките. Г-да качулати, ако мислите, че пиенето на бира в София на масички пред фирмения магазин и респективно съответните кръчмета, гледането лошо, татуировките върху грациозните ви тела и участието в мероприятия, без които сте убедени, че Левски би бил един отбор с безлична публика ви прави елит в собствените ви очи на публиката на Левски - бъркате жестоко. Истински заслужаващият фен на Левски е онзи безличен за вас човек, който след поредният работен ден за сметка на времето прекарано със семейството си идва да подкрепи отбора на стадиона. Този, който води с усмивка на лице детето си в скучният за вас "А" или "В" (където няма опасност детето му да бъде прегазено или обгазено) и предава любовта към отборът на живота си така както само баща на син може да го стори. Човекът седнал на стотици километра от Герена пред телевизорът си, разтреперен, преживявайки всеки миг, обезумял от щастие или стиснал юмруци. Пенсионерът, отделил двудневният си бюджет за да съпреживее на живо радоста или тъгата на любимият си отбор. Това са феновете на Левски. Затова са нарекли Левски отбора на народа. Не заради вас с качулките. Вие сте нещо, което никой не желае но за жалост трябва да приемем като част от реалноста. Аз не съм един от вас.

Моля всички четящи да спрат и помислят за миг. Да надскочат буквалноста на случилото се вчера и погледнат на него от по-високо. От това какви сме, какви са нашите морални ценности, какъв е мирогледа ни. За къде сме тръгнали и какви искаме да бъдем. Как искаме да се отнасят към самите нас. Към близките ни. Защото това вчера може утре да се случи на теб, на родителите ти, на децата ти. На улицата, в магазина, в домът ти. От някой подобен другомислещ. От някой подобен с изкривена до извратеност ценностна система и чувство за морал. От някой решил, че детето ти силно го дразни ходещо си така с тениска на толкова омразната му нему група. Или че баща ти, няма право да застава така на кръстовището. Или...

Вчера, Левски се върна в мутренските времена и мислено географски се измести на футболната карта в посока Анадола. От шепа момчета с качулки. Нашият отбор. Моят отбор. От хора с болна представа за морал. Такава, че за постигане на целите си, човешкото достойнство да не значи нищо за тях. А сега конкретно с имена.

Тодор Батков сътвори поредното си безумие и доказа, че колкото по-бързо настъпи денят в който напусне Левски, толкова по-скоро ще има и надежда в очите ни. Да уволниш треньор с ясно изразено европейско мислене и манталитет, с качествата на Йоканович, само след три месеца при положение, че си го натресъл на отбор от събрани преди него недоразумения, може да бъде наречено само чутовно безумство.

Ивайло Петев - набеденият за "чорбар". Точно този, който биеше същите "чорбари" където ги хване. Човекът, който измъкна титлата под носа им и ги лиши от нея. Човекът показал професионализъм и направил отбор от "Б" група автоматично два пъти поред шампион на страната си. Човекът, отказал (както стана ясно) на няколко клуба в чужбина за да дойде и работи за доброто на Левски. Нещо, което онези с качулките нито някога ще повярват, нито могат да разберат. Онези, за който думата професионализъм в треньорската професия е термин лишен от смисъл. Онези, с ценностна система от първобитнообщинният строй. Ивайло Петев - незаслужаващ с нищо животинската агресия, физическата саморазправа и унижението нанесено му от онези - с качулките.

Наско Сираков - довел Йоканович. Стоящ зад него. Уволнил го. Стоящ до новият треньор при представянето. Гледащ безучастно как в домът на Левски, бива дърпан и публично събличан. Гледах го отново и отново. Гледах го десетки пъти. Как момче с качулка съблича дрехите от Петев, а г-н Сираков става и се изнизва край него мънкащ нещо под носа си. Наско Сираков е легнда. А вчера можеше да се превърне и в нещо повече. Само малко мъжество. Колкото да застане между човека, който си довел и групичката опитваща се да го линчува. И да каже: "Аз съм Наско Сираков и няма да допусна такава мерзост в домът ми." Дори и онези с качулките щяха да се поопомнят. Защото вдигнат ли ръка срещу Наско Сираков, тогава излизат на война срещу истинската публика на Левски. А тогава и Господ трудно би ги опазил. Но той изпусна шанса, когато един мъж трябва да постъпи като такъв. Г-н Сираков, аз отказвам да слушам обяснения и интервюта. В моите очи изгубихте авторитета си. Оставихте човек в беда. Човек доверил ви се и навярно разчитащ и имащ нужда от подкрепата ви. Хората вътре в клуба могат да съдят реално за работата ви през тези месеци. Но от вън резултат не се видя.

Иво Тонев. Набеден за "буфер". Но аз вярвам в този човек. Повярвах в сълзите му от радост преди време. И в сълзите му от угорчение после. В думите му. Повярвах със сърцето си. Така усетих нещата за себе си. И мисля, че той дошъл от чуждия клуб стана повече Левскар отколкото други за целият си живот. Един от малкото, който разбра какво значи да си от Левски. В истинският смисъл а не в криворазбраният. И отборът само губи с отсъствието му.

Това не е моят Левски. Това не е отбора на народа. Това е отбора на саможивите мутри и на страхливците. Не приемам шепа момчета с качулки да назначават и уволняват треньори в моя Левски. Не приемам собственика на моя Левски да кляка пред тях. Не приемам легенда на клуба да се изнизва като страхливец, оставяйки човек в беда. Не ми пука кой ни е бил и от кой сме отпадали. Аз съм от Левски и това ми стига. Но ми пука за човещината, за морала, за мъжеството, за професионализма. За това, което ни прави хора.

Единственото, което мога да направя е да не бъда там на трибуните. И това да е моят личен протест срещу това в което се е превърнал любимият ми отбор. Протест срещу онези с качулките. А до скоро си препредавахме между секторите "И преди, и сега, Левски значи СВОБОДА!" Каква гротеска. Няма да съм там, не защото не обичам отборът си. Обичам го до болка. Няма да съм там, защото вярвам в ценности и качества, които носим в сърцата си и ни правят ХОРА. Които вчера бяха поругани в сърцето на любимият ми клуб. От онези с качулките. Аз не съм от вас. Аз съм от Левски.“

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА БАРИКАДАТА - ДИМИТЪР БАЙЛОВ:
НЯМА ДА СЕ ПЛАШИТЕ!!!

Всички ръководители на нашия клуб, до един и през глава се надпреварват да анализират и заклеймяват случилото се днес на Герена.Едни вече се вайкат,че на видиш ли такъв срам и резил нямало никъде по света.Да,така е-безпорно няма,а да отпадаш от Иртиш и да се молиш да биеш мъртъвците от Локо Сф с нередовен гол в 90мин.това не е срамно,нали?Да имаш изиграни двайсетина мача в които да си победил колоса Пирин Гц или уникалния Нефтохимик-и това не е срамно.Да си на прага на 100 годишнината си,а да не си сигурен дали даже и ще си в първата седмица-и тва не е срамно,ама на видите ли много било срамно,че си показал вратата на един меко казано недоказан тренер-е тва вече е голям срам...мда,ама било по нецивилизован начин,ама не било по европейски,ама незнам си какво,а за това в каква ситуация е нашия клуб-ни дума,ни вопъл,ни стон!И естествено май виновни ще се окажем ние! ОБАЧЕ-НЯМА ДА СЕ ПЛАШИТЕ!!!

Защото от доста време насам(около 5г.) за пръв път група хора взе нещата в свои ръце и буквално за 5 мин.ПОКАЗА на цяла България,че проблемите могат са решават бързо и кардинално.За останалите които по една или друга причина си намират някакви си тяхни доводи до заклеймяват случилото се като крайно или недостойно или нецивилизовано,за тях оставям радоста от ИГРАТА НА ОТБОРА,достойните и цивилизовани действия на цялото Спортно Техническо Ръководство,на тях пожелавам още дълги години водещото им изречение сутрин пред огледалото да бъде-"..е на тея нема да им стъпим повече".Аз обаче не съм като тях и никога не искам да бъда.Аз сутрин се поглеждам в огледалото и казвам -И САМО ЛЕВСКИ,ОБИЧАМЕ ТЕ! И затова не искам повече да чакам,не искам повече някой да ми приказва щуротии и не искам да БЕЗДЕЙСТВАМ.Ако обичаш ЛЕВСКИ-не се колебай,а действай.ДЕЛА ТРЯБВАТ,А НЕ ДУМИ!

НЯМА ДА СЕ ПЛАШИШ-ОБИЧАЙ ЛЕВСКИ!!!