Политически привидения

Политиците нямат никакво значение.
Не слушайте политиците. Дори, когато говорят по радиото.
Не ги гледайте. Превключете на Animal Planet.
Не давайте жълти пари за черни дни за вестници с политици по главните страници. Четете Стивън Кинг по-добре.
Не се интересувайте от политиците. Защото те не се интересуват от вас.

В България политическото като концепция вече е обезмислено. Защо? Защото дефиницията за „политика” идва от древногръцки и означава – „умението да се управялва полисът”. А българските „политици” не могат да управляват нищо.  Дори политическите им партии се разпадат в невъзможността си да следват поне една ясна идеология. Българските политици са вербални войници – бият се през хартиени разпечатки и телевизионни студиа. Дневният им ред се определя от съвършено дребнави игрички, с които са склонни да занимават цялата нация.

Разбирам, че политиката е мръсна игра и винаги е била, но дори и за нея се изисква грамотност. Изисква се способността да изграждаш стратегия. Да манипулираш обществените енергии и да създаваш схемата, по която останалите живеят. Нашите политици обаче не го правят. Та те дори не могат да имитират, че го правят. Иначе не биха допускали грешка, след грешка. Грешки, подходящи да обърнат „играта” в полза на врага, на секундата. Политиците ни се само-уязвяват постоянно.

Иначе защо им е – да раздразват непрекъснато различни и ключови обществени групи: студентите протестират; лекарите протестират; страхуващи се от бежанците българи протестират....

Защо им е да сменят все пак нещо работещия шеф на Агенция за  Закрила на детето Калин Каменов с уволнена от поста през 2001-ва година жена? (Ева Жечева)

Защо заменят шефа на „Булгаргаз” с бивш регионален директор на НАП- Видин и никой не обяснява причините за това? Причините може би са „добри”. Ама политиците да се мотивират някак?

Въпроси като тези могат да се задават до безкрай. Но те показват едно – абсолютна политическа мъгла. Мантрата за „прозрачност” е лишена от всякакви основания. Затова пред очите ни се разиграва представление. Ама много зле организирано представление. Без никаква визия.

Тези хора нямат ВЪЗГЛЕДИ. Добри или лоши – политиците ни нямат никакви.

И, за да се открои още по-ярко контрастът между онова, което в България се нарича „политик” и онова, което по-принцип представлява политикът, си отворете учебника по история.

Отидете на раздела за „Бащите основатели”. Така са наречени политическите идеолози на Върховната сила – САЩ. Един от тях – Томас Джеферсън, прави изумителната, дори поетична поправка в Декларацита за независимостта, като заменя понятието „имущество” с друго понятие – „стремеж към щастие”. Идеята на Джеферсън е, че  американското общество трябва да  извоюва политически условия за този стремеж. В едно свое писмо, той пише – „Народът е единственият цензор на своите управници....Неговият здрав разум е най-добрата защита на свободата”.

Да речем, че Джеферсън е твърде оптимистичен пример за политик. Почти наивен.

Да вземем тогава друг от бащите-основатели.  Джеймс Медисън. Той е  човекът, който има най-голяма заслуга за написването на американската Конституция. И като по-рационалният, Медисън държи на разделението на властите и казва, че Конституцията трябва да бъде изградена така, че нито една отделна институция или фракция (група хора) да не могат да доминират и да нарушат правата на останалите.

Ето това са възгледи. И това са политици. Които правят държавата.

А това, което ние българите припознаваме като политици са едни сенки. Които дори не могат да  излъжат народа „като хората”. Политически привидения: уж ги виждаш, а ги няма.

Е, как тогава едно привидение може да има влияние върху живота ти?

Няма как.

Затова – гледайте си Animal Planet, живейте си живота и си вършете вашата работа. Но, ако „политик” ви се изпречи на пътя – не го подминавайте. Принудете го да свърши нещо или го изгонете. После продължете по пътя си.

Само така, ще си запазим държавата. Иначе има опасност да я превърнат в гробница. Защото единствено там привиденията се чувстват добре.