Студентският празник по света и у нас

Поредният 8-ми декември мина и замина неусетно... Празникът обаче събуди в студентското ми съзнание някои мисли за същността на типичния български студент.

В следващите редове ще ви разкажа как минава (без)паметната декемврийска вечер на студентите в България. Ще го направя, не с цел да злепоставя или очерня студентското съсловие, към което и аз се причислявам. Ще го направя, защото почти никой в тази държава не повдига достатъчно завесата над случващото се с младите хора. А то е пагубно. 

Статията е със заглавие „Студентският празник по света и у нас“, тъй като имах идея да разкажа как в други държави празнуват подобни празници. Попитах мои приятели в чужбина и се оказа, че аналог на 8-ми декември няма нито в Англия, нито в Холандия, нито в Кипър. Предполагам няма и в другите „нормални“ страни.

Остава да ви споделя типичното празнуване на празника по „нашенски“ и да направим някои изводи  от този ден.

Месеци преди 8-ми декември студентите се приготвяме за празника. Търсят се хотели, резервират се механи и дискотеки, плащат се колосални суми за нощувка в зимните ни курорти.

Когато настъпва заветният ден, чакан може би повече и от Новата година,  се купуват промишлени количества алкохол, презервативи и трева и се потегля към избраната дестинация. Спестявам скучната част като пътуване, избор на тоалети, букли, подготовки и прочее. От мястото на събитието - масово се чертаят линии още преди официалната вечеря, отварят се  бутилките с алкохол, за да е сигурно, че няма да има трезвеници на края на вечерта. Все пак „8-ми декември е веднъж в годината“.

Самата „празнична вечеря“ обикновено минава културно, под културно разбирайте – студентките са върху масите, някъде между шопската салата и водката, включени в куверта. След тази тържествена част гала младите възпитаници на ВУЗ обикновено се насочват към някоя дискотека. Там всички вече са поели порядъчно количество алкохол, част от студентите са полузаспали на сепаретата, а по-дейните продължават да се наливат и да се разсъбличат. Момчетата сякаш подражават на Киро Скалата - разкопчават ризите си до пъпа, показват си  релефа и очакват развоя на събитията с апетитните си колежки. Те от своя страна, вече са метнали високите обувки настрана и се намират или на масата, или под нея. Върху масата вече обясних какво правят, за под нея - не мога да съм сигурна, но мога да смело да предполагам, защото за краткия си студентски живот съм се нагледала на поразителни, публично-интимни гледки… И все пак се надявам, че момичетата са търсили паднала обеца, а нещо нещо друго, около краката на младежите. Но случват се и такива неща (всички сме били в Студентаки град или в Слънчев бряг)…

Надрусаните погледи на много колеги също не ме притесниха, явно имат опит с наркотичните вещества и знаят колко точно да употребят. Линиите бял прах, събиран очевидно с пръсти по тоалетното казанче, също не са новост. Изобщо, за човек, който е бил свидетел на всякакви гнусотии из софийските дискотеки, положението на 8-ми декември 2013 г. е в реда на нещата… а и нали е празник.

Да, обаче по някое време се забелязва нещо различно. Масово, всеки си хваща другарче и отива някъде с него. В един момент сякаш си на чисто ново място с новосъздали се двойки. Хора, които допреди дни не са се долюбвали, сега се целуват. Ето един плюс – 8-ми декември наистина сближава хората. Буквално. И в един момент имам чувството, че съм отишла на секс-туризъм, защото сякаш задължително условие е да забършеш така желаната колежка или колега. А в дискотеката за фон звучи хитът „Кой каза, че е грешка забежка с колежка...“

В следствие на тези актове заведението се опразва масово към  4 сутринта, защото новите двойки трябва да отпразнуват еднонощната си връзка и се насочват към хотела. Там вече е интересно! Там никой не си прави труда да крие кокаина и тревата. Студентите се групират и си измислят различни забавления. За много от тях се разбира едва на следващата сутрин. Как се забавляват студентите ли?

Едните играят на истината или се осмеляваш и споделят мръсни подробности от интимния си живот… или мръсното си бельо /играта включва и такива предизвикателства/… или им се налага да се целуват, да се опипват, да се събличат и т.н. Други предпочитат да се отдадат само на приятната компания на хитовете на Преслава. Не липсват и онези, които се влачат по коридорите, влизат в чужди стаи, защото не помнят коя е тяхната или нямат сили да стигнат до нея. И последната групичка са момчета, които са случили на палава студентка (или две) и участват в нещо като оргии.

На сутринта всичко преживяно се разказва с гордост и без предразсъдъци.

Аз знам, че сме млади и точно тези години са времето, в което трябва да изживеем всякакви луди моменти. И знам, че това не е черта само на българския студент. Притеснителни не са сексът, алкохолът или дори наркотиците. Проблемът е, че  голяма част от младите хора не се вълнуват от нищо друго, освен от гореизброените ТРИ неща. Много голяма част от нас (студентите) са влезли да учат нещо, което дори не могат да произнесат, не посещават лекции, не си взимат изпитите, но пък, когато трябва, изтъкват, че следват във ВУЗ и за 8-ми декември са първа писта. Защото 8-ми декември онагледява кратко, просто, грозно и ясно какво искат масата млади хора.

Не е нормално студентският празник да бъде свързван задължително с разврат и много пиене, не е нормално да се чества по-шумно от други важни празници и да бъде превърнат в машина за пари. Не е нормално изобщо да празнуваме, че сме студенти, когато общото ниво на образование е толкова ниско, че чак е срамно. Защо в Англия нямат 8-ми декември? Защото им скъсват задниците от семинари, изпити, практики и лекции, обаче излизат професионалисти. В България студентите се скъсват от всички друго, но не и от учене. Нищо, че често твърдим обратното. 

Така че - честито да ни е още едно „поколение за заколение“- този път - без устрем, без надежди и без мечти.

А да, и честит ден на Св. Климент Охридски /със закъснение/, на онези, които знаят кой е той. Другите знаят името на Азис и Криско, на тях Климент не им трябва...