# признайтесибе

Протестите на красивите и умните? Помните ли ги? Това лято бяха.

Интелигенцията, арт-обществото в България, трябваше да придаде на жълтите павета блясък, с който не може да се похвали и куполът на църквата Ал. Невски. Или поне имаше претенции за подобно постижение. За сияние на благороден метал, който може да се види отдалеч, само посредством идея, сплотеност, мир и красота.....

Пяхме и танцувахме по улиците. Рисувахме по улиците. Свирихме и скандирахме. За малко ми се стори, че нещо по-значимо от пейките в парка се случва под звездите, които са на всички – идея, която е на всички, цел за всички. Нещо общо, нещо заедно. Искахме да дадем пример на Европа – за културен и интелигентен протест. Президентът плака в чест на това. Ние пиехме и пеехме. И за малко да убедим и себе си, и света в смисъла и силата си.

Само ако не бяха летните отпуски. Само ако не беше дошъл студът след това. Само, ако ни пукаше малко повече и - ако ни беше страх малко по-малко... Само ако...
Ако.
Една мисъл не ми излиза от главата – как в Украйна след полицейско нападение над граждани, от 3000, още на другия ден протестиращите се умножават по 10, а в България намаляват s точно толкова. Няма да сравнявам каузи и ситуации по важност, надявам се и вие да не го правите. Защото само примерът на Бразилия може да ни накара да изчезнем от срам – заради увеличение на билетчетата за транспорт в южноамериканската страна загинаха хора. Точка.

Когато човек вярва в правата си ги защитава, го прави  докрай. Иначе - за какво си се борил изобщо, защо въобще си спрял, искал ли си в крайна сметка нещо, какво те е отказало... ?!?
Та – за протеста на красивите. Не мисля. Това беше протестът на страхливите. Хората, които могат да правят изкуство, но не познават свободата. Парадокс?!?
И ако не е така – да си свободен, не предполага ли всеки опит за посегателство върху изконното ти право и желание (както твърдяха интелигентните протестиращи) да бъде защитавано с цената на всичко? Е, да – чак свободата не ни беше отнета, затова и чак не се борихме, затова и чак не протестирахме точно...

Поради това – и оттук нататък – препоръчвам мълчание.

Приятели, всеки народ си заслужава управниците, нали такава е мъдростта. Ако студът по улиците може да бъде причина да се примириш с едно управление, значи не си достатъчно недоволен.  Ако една палка може да те изгони от площада – значи е било по-добре да не излизаш въобще. Ако можеш да се възмущаваш на топло пред телевизора, докато пиеш бира – значи не се възмущаваш основателно. Ако нямаш друга сцена, на която да покажеш творческа дарба – значи не ставаш за творец. За протестиращ – да не говорим.
# признайтесибе

Страх ни е от комунизъм, страх ни е от насилие, страх ни е от полиция, страх ни е от студ. Страх си ни е. И няма нищо лошо в това. Страхът е естествена човешка защита. Но нека не опорочаваме важни неща - като култура и цивилизованост, за да си маскираме страха и да ги превръщаме в чифт изкуствени топки. Не е честно. Спрямо свободата, изкуството и претенциите ни. Протестите се провалиха, защото не постигнахме исканията си, защото се отказахме от тях, защото не останахме. Провалиха се, защото направихме, колкото можахме, а то просто не беше достатъчно. А ние просто нямахме топки за повече. Провалихме се просто.
От страх.
А свободата, казват, е за смелите. Затова не ни съжалявам особено. И смелостта се възпитава. И свободата се учи. Диамантите се създават от напрежение. Пожелавам ни – някой ден - да станем диаманти.