Специален коментар -

Титаник!

06 January 2014   14

Автор Венци Мицов

Титаник!

Обичам „Титаник“.
Обичам филмa „Титаник“ на Джеймс Камерън.
Не, не ме разбирайте погрешно. Никога не съм гледал дори минута от тази грандоманска трагедия и не смятам да гледам. От доста години насам категорично не гледам филм, който е взел дори един „Оскар“, а да не говорим за такъв, който отнесе 7954 статуетки.
Обичам „Титаник“, защото когато за пореден път пуснат тази любовна сага с лош край по телевизията, всичко се променя.
Фейсбук спира да бълва революционни статуси.
Туитър престава да публикува инфантилни кратки съобщения.
Дори вероятността да получиш в пощенската си кутия позицията на партията на Илиана Раева относно китайските стокови борси силно намалява.

Когато у нас започне поредното повторение на филма „Титаник“ всички грабват носните кърпички, шишенцата с мента, глог и валериан и засядат пред телевизорите си, за да видят как младият Леонардо ди Каприо е готов да се жертва за любимата си под звуците на две катастрофи едновременно – чупещ се кораб насред океана и песен на Селин Дион.
„Титаник“ е събирателен образ на онова, от което ние, българите, се нуждаем непрекъснато.
В него има всичко:
- любов – за таргет групата на девойките и домакините
- екшън и малко голотийка – за таргет групата на господата
- липса на хепиенд – за таргет групата на интелектуалците, които мразят стандартната развръзка
- песни на Селин Дион – за всички, които обичат баладите – от Скорпиънс до Тони Стораро
В историята за Титаник има и елементът на конспирация, специално за любителите на подобни теории – „Защо потъна този кораб? Случайно ли е това? Защо никой не е казал до ден днешен каква е причината?“
Има и по нещо за хората, които обвиняват за всичко юдейско-масонската плутокрация – „А случайно ли това, което е потопило кораба, носи странната еврейска фамилия Айсбърг???“

С други думи, филмът „Титаник“ е всичко онова, което ни трябва.
Любов, драма, конспирация, екшън, музика, хубави момичета и красиви момчета.
Аз много обичам този филм.
Когато той започне, за няколко часа забравям, че живея в KLETA MAJKA BALGARIQ и се наслаждавам на тези спокойни моменти, пускам си някоя Моцартова симфония или някой бранденбургски концерт от Бах и с удоволствие чета постовете ви във Фейсбук. Те варират от – „Тая колко е долна, ще остави хубавото момче да умре!“ до „Леонардо, скачай й на тая, и без това до 40 минути ще си се удавил, какво я бавиш?!“

Ако допреди 2 часа същите хора сте писали статуси за политиката, плутокрацията и истерични отворени писма до някакъв ваш приятел, който случайно си е напазарувал от супермаркет, собственост на олигархията, сега вече сте се успокоили и всичко е наред.
Сега значение има само това кога ще се свалят младите, колко несправедлив е светът и колко мъка има в голямата, вечна, изпепеляваща любов, която дори един айсберг не би могъл да погуби.

Аз много обичам филма „Титаник“.
Обичам го така, както обичам и държавата си.
Знам, че я има. Знам, че е важна. Знам, че без нея не може изобщо.
И въпреки това, чувствата ми към нея варират от сарказъм през кротък хейт до тотално отрицание.
Не че държавата ни е „Титаник“...
Неее, да не си помислите такова нещо.
Държавата ни е един много модерен европейски кораб.
Вярно, корабът е напускан и продължава да бъде напускан от екипажа си.
Вярно, че за да се движи този кораб, капитанът постоянно взема кредити, за да купува гориво.
Вярно, че ръководството на кораба често изпуска кормилото.
И въпреки всичко държавата ни не е „Титаник“. Най-малкото, защото в Черно море няма айсберги, а единственият такъв у нас е в една песен на Стоян Михалев ( и то на две разделен...).

Аз много обичам филма за „Титаник“.
И вас ви обичам, особено докато гледате сагата за невъзможната любов.
Тогава вие за малко ставате отново онези хора, които са склонни да извадят кърпичката и да се разплачат.
Ей така - заради едното нищо. Заради единия Леонардо ди Каприо, дето се вика.
Иначе ние не плачем.
Иначе ние пишем революционни статуси, имаме претенции към всички, които не ни се вместват в черно-белите матрици.
Иначе ние смятаме, че всички са ни виновни и че само ние сме морални и прекрасни хора.
Иначе ние сме склонни да осъдим на смърт всички ония, които или не мислят като нас, или имаме бегли подозрения, че не мислят като нас.
А колко лесно е да бъдем обединени...
Просто ни пуснете един  депресивен любовен филм по телевизията и ставаме други хора.

Аз много обичам „Титаник“.
А най-много обичам един факт около „Титаник“.
Българските телевизии го въртят от 15 години, като го повтарят през няколко месеца. И всяко повторение чупи пийпълметричните устройства на телевизиите.
Същото като с политическата картина в страната.
Която също се повтаря през 2-3-4 години, но ние все си я гледаме и ревем ли, ревем, когато поредният айсберг се шибне в икономическия и политически „Титаник“!
Не, не бързайте да търсите вината в себе си. Вие не сте виновни!
Няма как точно вие да сте виновни. Виновни са масоните, рептилите, кеймтрейлс, Ран –Ът, колониалната политика, песните на Сашка Васева...
А и как да сте виновни, като се водите от поговорката – „Повторението е майка на знанието“?

Спокойно, дами и господа. Както знаете, дори в условията на предстоящо потапяне може да се роди нещо красиво.
Като песен на българската Селин Дион.
Или любов между българския Леонардо ди Каприо и българската Кейт Уинслет.
А и нашият кораб потъва толкова бавно...
Дъното е толкова далече...
Няма нищо страшно в едно потъване.
Най-много всички да станем легенди!
Свършвам, щото много текст, много нещо. Но от сега съм неспокоен и искам да попитам – скъпи телевизии, кога ще е следващото повторение на „Титаник“.
Пишете ми на мейл :
iceberg@titanic.com

 



Виж още от Специален коментар »

Една малка победа.

Една малка победа.

Както е известно пазарджишката циганска махала е ядрото, гнездото, крепостта на радикалния салафитски ислямизъм у нас. Финансиран с реали от ислямистки „фондации“, чиито корени се губят в Йордания и Саудитска арабия. Последната е известна като крепостта на най-мракобесния, най-човеконенавистния режим на планетата – радикалния ислямистки салафизъм.

27 April 2016

Посткучката носи бурка

Посткучката носи бурка

Само от очите още може да се удари кьоравото и да се направи кьор софра. Седнете на нея и яжте, и пийте като за последно. Не му мислете за утре, защото до утре няма да е останало кокалче, няма да е запазено парченце плът и капка плазма от старото национално тяло. Посткучката ще го е оглозгала от глупост, от мизерия и от безбожие. Същата глупост, с която плодеше провалени животи. Същата мизерия, с която обясняваше провалите и комерса си. Същото онова безбожие...

25 April 2016

ТВ разбор 1: Съдебен позор

ТВ разбор 1: Съдебен позор

Телевизията се грижи за вас. Вие трябва да получавате разнообразие, което да ви разсейва от сериозността на битието. Вие трябва да бъдете разконцентрирани. Вие постепенно трябва да спрете да мислите сами. Телевизията се грижи за вас. Тя ви помага да не мислите. Телевизията е вашият мозък. Мозъкът ви закърнява. Пълен е с информация, която никога няма да реши проблемите ви. Но и няма да мислите в тази посока. Не мислете. Пуснете си телевизора.

23 April 2016

Коментари


Специален коментар