24 години образователни реформи – 24 години промиване на мозъци

24 години образователни реформи – 24 години промиване на мозъци
04-02-2014г.
52
Екатерина Анева

Преди години, когато бяхме ученици, непрекъснато ни се натякваше, че сме от новото поколение на реформи в образованието и, видиш ли, от нас нищо няма да стане. Набиваха ни „канчетата“, че не четем, че сме неграмотни, че не сме интелигентни, че демокрацията ни е развалила и даваха за пример поколението на нашите родители. Онова поколение гордо откърмено от светлия комунистически строй, поколението на манифестациите, на бригадите, на престилките и червените връзки.

Онова поколение, което за нас – чедата на демокрацията, на митингите и свободата, беше всъщност ощетено и ограничено.

Днес, вече в друга роля – на родител, виждам нещата доста по-ясно. И да, ние сме били безпощадно ограбени и ощетени от демократичните процеси, но поне имахме шанса да изживеем свободно детството си и да попием от малкото несъсипани от реформите познания. Настина с днешна дата мога да заявя спокойно, че ние сме много по- неграмотни и малообразовани от поколенията преди нас. Въпреки огромното си желание и любознателност, може би продиктувани от липсата на масов достъп до Интернет и компютри, ние все пак сме онази сплав, без която осакатеното днешно поколение нямаше да е толкова необразовано, ограничено и комерсиално.

Ние сме преходът, довел нашите деца до духовното и ментално падение. Може би съм прекалено строга, сигурно не трябва да поставям всичко и всички под общ знаменател, но със сигурност доста голяма част от вас, премахвайки предразсъдъка на собственото си егоистично Аз, ще открият за себе си тези истини. Катастрофалните последици от неадекватната ни образователна система в момента вече е на ниво - висше образование. Ако при нас е била на ниво средно и то в начални и не толкова апокалиптични последици, и то поради простия факт, че нашите родители са били плод на една доста по-нормална и работеща система, и съответно те са предали на нас част от своите знания, то днес...

И за това сме виновни и в качеството си на родители, и като хора, които би трябвало да бъдем гръбнака на едно модерно общество. Ние сме тези в активната възраст, хората гласували или по-страшното не гласували и довели на власт политическия елит, който свободно и целенасочено унищожава интелектуално нацията. Ако до преди 20 години учебниците са се пишели от университетски преподаватели и учители, то днес сред имената на авторите фигурират само и единствено академични динозаври, чиито достъп до училищните скамейки е бил в далечната 52 година. Стилът, езикът на писане в повечето случаи е абсолютно непригоден и неразбираем за децата. Или още по- абсурдната крайност. В опит да бъдат интересни, някои екипи стигат да пълни безумия, като слагат в учебници по музика чалга текстове или в учебник по български обясняват думата „причастие“ с Хари Потър и причастието му в училището за магьосници „Хогуърт“. И кажете ми що за натрупващ се исторически бекграунд може да е пресъздаването на края на Второто българско царство, падането на България под турско робство, началото на освободителното движение и освобождението в един урок. В четири, написани като за докторантура абзаци. Щом географията се изучва без карти, а изпитът по разказвателни предмети е под формата на тестове  - а) б); в); г). Щом децата ни не учат нито едно стихотворение наизуст, четат съкратен вариант на „Под игото“,  Димов е считан за прекомерно краен, а Стратиев се изучава в пети клас. Щом в художествените и музикални училища се оказва, че в трети клас децата са неграмотни, а по математика и химия след 8-ми клас само присъствието е пожелателно и напълно достатъчно поне за 4-ка. И на фона на всичко това се изисква учениците да покриват нормативи, наложени от МОН в пъти по-високи от нивото на преподаване и неоснователно високи, предвид дидактическите методи, заложени като схеми за обучение. Да не говорим за остарялата материална база. Не може да преподаваш информатика на архаичен „Правец“, при положение, че телефоните на децата са последно поколение. Не може да ги обучаваш на замиращия Бейсик, при положение, че те работят с С++.

Или още по-страшния пример. Закостенялата, останала някъде през 70-те години даскалица с пръчка в ръка и заучено монотонно декламиране на точките от урока, която се очаква да предизвика интереса и любовта на седмокласниците към химията. Или математичката, която с едната ръка пише, а с другата трие задачите, защото гони норматив, а часове за утвърждаване на материала не са предвидени. Или учителката по английски,  която не приема творчески проект, напечатан на компютър и илюстриран с таблици и снимки, просто, защото е правен с модерна техника, а не на ръка. Или непрестанното потъпкване на правата на децата, опитите да бъдат вкарани в определен калъп – на настоящия тимуровец – бъдещ безропотен гласоподавател. Или другарският съд на родителските срещи:

„Родителите на Иванчо?

-Да!

-Невъзпитано и лошо дете. Носи скъп телефон. Облича се неприлично с развлечени дънки. Говори в час, прекъсва ме. Пита въпроси, които не са в урока. Чете неприлична литература – разбирайте сайта на Беър грилс. Слуша неприлична музика – разбирайте Еминем.“

И др. подобни недопустими, според разпоредбите на Закона за закрила на детето, а и на Закона за средното образование реплики и констатации, уронващи името и авторитета на ученика. Нищо, че това е забранено, то нашето образование като методи е заспало в годините преди 89г., а амбициите и реформите са някъде в далечната 2030 г. А този идеологически вакуум, наречен днес образование не е нищо друго освен целенасочено и търсено мисловно осакатяване.

В световен мащаб правото на децата да имат мнение и позиция и да ги отстояват е защитено от всички демократични държави и се съблюдава от най-авторитетните международни организации. Днешните деца са от поколението и във възрастта на рапърите – бунтари,  техният стил е трайно преплетен в лексиката на децата и това явно и разбираемо не се харесва на учителите. Факт е обаче, че всяко поколение минава през своята вълна на бунтарство и подражава на своите идоли, но нито днешните учители, нито ние, в зрялата си възраст, можем и си позволяваме да се държим като тях, което показва и естествения ход на „надживяване“. Това е поколението на новите технологии и остарелите методи на преподаване, вече не дават резултати. Беседите, включването на компютрите в изработването на проекти, вместо  досадните домашни работи в тетрадката, в нормалните държави са изместили черната дъска и неадекватните строеви подготовки тип „Клас стани, клас мирно!“. Зная, че с тихи деца без мнение, без широк мироглед и без позиция, се работи най-добре. Но не това е тенденцията в модерното образование, към което вече 24 години се стремим чрез стратегии, работни групи, промени в законите и учебните планове. Явно неуспешно.

Може политиците да смятат като достижение липсата на приемственост и непрекъснатите иновации, теглещи българското училище в различни посоки на всеки 4 години. Задраскването на добрите практики и налагането на други смятани за такива, просто, защото това правителство отрича политиката на онова. Правописните и фактологически грешки май вече нямат такова значение, защото след точно още 3 години, вече няма да има кой да ги забележи. „О! Шипка“ ще е просто надпис от поредната пицария в центъра на София, а „6-ти септември“ ще е просто площад. И, ако сега моделите на подражание все още се лутат между чалга изпълнителите и тарикатите с дебели вратове, то само след още 3-4 години, образите на Азис и Криско, трайно ще са изместили Панчо Владигеров и Орлин Горанов. А висшето ни образование - ако нямате наблюдения, вие сте едни щастливи хора. Защото в университетите вече има преподаватели, които пишат Збогом и Убичам. А какво остава за студентите, приемани на килограм, за да пълнят бройките.

Ама така ще е. И по-зле ще става, докато отношението на държавата към образованието е търговско. Докато делегираните бюджети, отпускани на брой ученици не определят заплатите на учителите. Докато „ножицата“ в самото оценяване в различните училища не бъде затворена. Докато морално амортизирани хора на по 67 години стоят в класните стаи, защото иначе ще умрат от глад, въпреки годините достоен труд. Докато липсата на адекватна, дългосрочна и обхващаща целия процес – от учебниците, през методите, до критериите за оценяване стратегия, затормозява и децата, и родителите. Докато част от това затормозяване са задължителните частни уроци, с които всички правим безуспешен опит да поправим незаличимите, твърде дълго наслоявани щети.  Докато ние като родители, като общество се правим на ощипани госпожици и абдикираме от проблемите. Защото образованието на децата ни не е грижа само и единствено на държавата и стресираните от промени и реформи учители, то е двупосочен процес. Процес, касаещ бъдещето на България.

А днешните неграмотни ученици са утрешните безропотни гласоподаватели, които ще наливат вода в мелничката на политическите манипулатори.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.