КОГАТО СИ САМ...

„Аз съм Сам и току що станах на 17 години...” – така започва своята TED- лекция Сам Бърнс.

Сам Бърнс страда от хипер рядка болест, наречена прогерия. Едва 350 деца в света имат това генетично заболяване. То превръща децата в старци. Повечето хора с прогерия не надживяват 13 години. Телата им атрофират, обездвижват се, органите им се състаряват като на 80-годишни, а накрая получават инфаркт. 

Горе долу така лекарите са описали предстоящата съдба на Сам, когато съобщавали на родителите му, че той няма да живее дълго. Родителите на Сам са лекари.

Те решили да се откажат от всичко друго и да започнат да изследват тази напълно непозната болест, която в  97 % от случаите обхваща бялата раса, по-често мъжете.

Майката на Сам публикувала първото пълноценно проучване по темата и от голяма медия, по този повод, поканили Сам Бърнс на интервю. В това интервю му задали въпроса – „Кое е най-важното нещо, което хората трябва да знаят за теб?”.

А Сам отговорил – „Ами да знаят, че аз имам много щастлив живот!”.

И продължава разказа си Сам – „въпреки всички обстоятелства и трудности, които ми създава прогерията, аз не искам хората да се чувстват зле заради мен. Аз и без това не мисля за тези пречки през цялото време, пък и някои от тях успявам да преодолея”. 

И Сам обяснява своята теория за щастлив живот. Тя съдържа 3 аспекта.

Първият – „бъди ОКЕЙ с онова, което не можеш да направиш, защото има доста други неща, които можеш да направиш”.

Хората винаги питали Сам – какво е да живееш с прогерия, как ти минава денят? А той отговарял, че през по-голямата част от времето мисли за неща, които нямат нищо общо с прогерията. Не, че не знаел, че не може да кара кънки, например или да минава големи разстояния, но предпочитал да прави онова, което може – да бъде скаут, да чете комикси, да слуша музика. И между другото, свирел в училищния оркестър с помощта на специално пригоден барабан, по-лек, така че да може да го носи и да ходи. А да свири там, било мечта на Сам.

Вторият  принцип за щастлив живот на Сам бил – „да се обграждаш само с хората, с които искаш да бъдеш наистина.”

Третият принцип гласял – „продължавай напред”. Сам го обяснява така – винаги трябва да очакваш нещо, да се стремиш към него. Било то ваканция или нов комикс, или футболен мач. И тези неща са важни според Сам, защото насочват вниманието на човек към факта, че има бъдеще.

Така се излиза от омагьосания кръг на седенето в пространство, лишено от радост и щастие. Сам не иска да се самосъжалява и да губи енергията си в това.

Не, че Сам не страда от цялата невъзможност на света, в който живее. Напротив. Има ужасни дни. Когато се чувства зле. И едва, едва успява да запази малко смелост. Има моменти, в които му е трудно да е смел. Но, Сам казва  - „осъзнах, че да бъдеш смел не би следвало да е лесно”.

Горе долу това е посланието на TED-лекцията, която представя Сам. За него има и документален филм на HBO, със заглавие - „Животът според Сам”.

Удивителна жизнена позиция на едно момче, което не може да бъде като другите момчета, нали?

Неочакван позитивизъм от един 17-годишен, който изглежда и се чувства като 90-годишен.

Божествено спокойствие у някого, чиито часовник тик-така полудяло, без да може да го спре.

И невероятно разбиране на нещата – такива, каквито те са. Без съпротива, без злоба, без завист, че милиарди други хора ще доживеят 80 години и ще се радват на хубави тела, ще се движат, ще танцуват и ще обикалят света, дори пеша.

Не знам дали, ако Сам беше българин...дали нямаше да е най-самотният на планетата. Най-неразбраният. Най-безнадеждният.

И не знам какво дава хоризонт на хора като него.

Сигурно слънцето за него грее другояче.

Или хората там го гледат другояче.

Защото ви разказах за едно момче, на 17 години, болно от неизлечима болест, което е решило да даде на другите – своята философия за щастлив живот.

Вие можете ли да кажете кои са трите неща, които ви правят щастливи?

Вие можете ли да си спомните изобщо скоро някой, на всеослушание да е говорил за онова, което го радва?

Вие знаехте ли, че някъде, на другия край на света е живяло едно момче, болно от прогерия, което може би познава щастието повече от вас?

Живял.

Защото на 14 януари, 2014, Сам Бърнс, на 17 години, е погребан от родителите си-лекари – Лесли Гордън и Скот Бърнс, в родния си град Бостън, Съединени американски щати.

*Лекцията - http://www.youtube.com/watch?v=36m1o-tM05g