На източния фронт – нищо ново

На източния фронт няма нищо ново.
Вчера още двама тридесет и няколко годишни българи загинаха в катастрофа близо до Перущица.
Още двама си отидоха в тая война, наречена „Съвременно съществуване в България“.
На източния фронт - нищо ново, скъпи читатели.
На източния фронт дори не разбираме за какво даваме жертви.
Един се хвърля с колата си от моста в река Чая, защото пътят е лош, животът – крайно изнервящ, а колата – прекалено бърза за българските пътища.
Друг бива нахапан до смърт от кучета под безразличния поглед на стоящите наблизо сеирджии, които после ще разказват на близките си – „ама какъв екшън беше, все едно гледаш филм на Тарантино“...
Трети се опитва да получи спешна помощ, но спешна помощ няма как да бъде получена, защото в София няма капацитет, лекарите не желаят да работят, защото често ядат бой от пияни роми.

Изобщо – на източния фронт - нищо ново.
Освен, че се очертават евроизбори. Така източният фронт ще се опита да изпрати свои войници на западния фронт.
Тия войници не са обикновени редници.
Те са нещо като генерали, ама без армия.
Те ще заминат на западния фронт, подкрепени от обидно малко избиратели, но за сметка на това ще държат победни речи, в които ще ни разясняват силата на техните послания и невероятното благоденствие, което ще настъпи само няколко секунди, след като ги изберем, за да идат в Брюксел...

Източният фронт не се готви за големи битки.
Източният фронт не се готви и за преговори.
Източният фронт дори не фигурира в плановете на великите сили, които отдавна не водят войната, която източният фронт води.
Те, великите сили, са си избрали източния фронт само и само за да покажат, че са великодушни към него.
Че са благосклонни да му предоставят някаква илюзорна възможност да се приравнява с големите, па макар и само на хартия.
Само че източният фронт не разбира нещата по този начин.
Източният фронт има своите генерали, адмирали, контраадмирали, ВКР – та, стратези, разведки...
Те водят своята войска към все по-големи и все по-големи катастрофи, но на кого му пука от това?
На кого му пука, че един редови фаготист от симфоничния оркестър във Враца получава по-малко пари от чистачката в общината?
На кого му пука, че един болен човек, тежащ 270 килограма и плащащ съвестно, цял живот здравните си осигуровки, е оставен от своите генерали и ръководители да си замине, защото на война, като на война...
Не може без жертви.

Впрочем – на кого му пука изобщо това, което сега пиша.
На кого му пука, че образованието си замина, а децата в 12 клас не могат да напишат името си без 2 правописни грешки?
На кого му пука, че преди няколко месеца едно момче на около 40 години почина от тромб, защото в Пирогов му казали да си ходи в къщи...
Сторил им се подозрителен, защото имал много татуировки...
На вас пука ли ви?
Пука ли ви, че преди няколко години великия поет Христо Фотев умря в срам, осъден от БТК за 140 лева?
Пукаше ли ви, че в един и същи ден, преди няколко години, милиционерите от ГЕРБ си гласуваха 100 000 000 лева за СРС-та и закриха пловдивската опера?
Пука ли ви, че сегашните клети управници се канят да дърпат нов кредит от няколко милиарда, за да разплатят, по техните думи, някакви вземания?
Пука ли ви, че се намираме на източния фронт?
И че сме в постоянно състояние на даване на невинни жертви - но не знаем нито с кого воюваме, нито защо?

На западня фронт - нищо ново.
Идва лято.
Фандъкова ще асфалтира моста над 4-ти километър в София.
Тоя мост не е мостът на влюбените.
Това е мостът, по който ще минете по пътя от вас към летище София – Терминал 1 и Терминал 2.
По тоя мост ще минете за последен път, докато бързате да чекирате багажа си за нискобюджбетния полет към летище Лутън в Лондон.
Или към летище Бергамо в Милано.

На източния фронт - нищо ново, скъпи приятели.
Накрая, след 40 години, в учебниците по история ще пише, че някога, в началото на 21 век сме били във война, в която сме дали толкова жертви, че нацията ни се е сринала.
Само че никой няма да разбере срещу кого сме воювали.
Нито по каква причина.
На източния фронт причина за война няма.
На източния фронт обстановката е спокойна, а жертвите – косвени.
Вдигайте флага и започвайте да воювате отново...
Понеделник е!
На война, като на война!!!