МОЛЪТ /моят приятел/

Това може би е най-честият разговор, който слухът ми дочува всекидневно от хората, с които се разминавам. ''Молът'' в България /поне на местата, където се е ''пръкнал'' / , се е превърнал в институция, пред която още малко и ще се прекланяме.  Да, разбира се, има добро обяснение за ситуацията. Ето няколко плюса:

В общи линии в тези големи сгради, които така обичаме, са събрани накуп всички неща, от които порядъчният български гражданин има нужда - дрехи, ядене, банки, хубави жени, шоупрограми и кафенце. Най-вече кафетата, намиращи се точно под ескалаторите . В случай, че няма какво да правите в хубавия съботен ден, отидете на кафе в Мола. Там може да бездействате цял ден на една вода срещу 3 лева и  да обсъждате хората, които минават покрай вас.

Също така, ако скоро сте си закупили да кажем нов Айфон или ...Айпад, ще може да го демонстрирате на околните... обичаме да си показваме новите играчки, пък какво по-подходящо място от такова пълно с хора.

Ако пък сте дама и наскоро сте станала майка - няма по-подходящо място от Мола, за да изведете детето си на разходка. Това е част от извратена (за мен) мода на днешните майки, които сякаш  отглеждат децата си докъм предучилищна възраст в моловете. Там тича, играе, яде и спи ''новото поколение''. Когато пък  децата станат на по 8-9 години, вече са самостоятелни граждани и по ''закона на Мола'' могат сами да се оправят в него, да хапват Макдоналдс, да гледат филми и ... да си пилеят времето... като мама.

Не само за жените молът е атракция. Мъжката популация също се забавлява често там,  висейки на паркинга, пушейки цигарки, оглеждайки скъпите коли , повечето, от които (за тяхно съжаление) ги карат едни високи руси каки.

И най-големият плюс на Моловете - отворени са на празници. Така де, защо да седнем вкъщи - семейно или да излезем на разходка и да покажем на децата някое красиво място, като може просто да ги заведем отново в мола. Навръх Коледа  - в Мола, на рождения ден -пак там, 24-и май - отново. Идва Великден – и моловете пак ще бъдат толкова подходящо украсени...

Ей такова е ежедневието на редовните посетители в търговските центрове... Такова е и типичното българско съзнание. Коли, ядене, кафета, айфони ... безделие. Ако имаше опция Моловете да са отворени денонощно, можеше да измислят и хотелско помещение, вместо офиси, та да улеснят постоянната си клиентела – изобщо да не се прибира до дома. Криза било, скъпо било... Само желание трябва и цял ден можеш да си айляк из Мол-а срещу 5 лева. Да „мааш гащи” и „шапка на тояга”, както е казал българинът (преди да знае що е то МОЛ).

Шегата настрана. Не е нормално  в малка страна като България, с прогресивно претопяващо се население, да сме сред първенците в света по строене на молове. В света има близо 200 държави. България, и респективно българите, държим последните места в почти всички класации тип: свобода на словото, здравеопазване, интеграция на ромите, развитие на децата; образование; щастие и пр. В същото време сме на първите места по брой аборти сред младите, бедност и корупция. И брой молове, разбира се.

Не че нещо... и в другите страни се строят търговски центрове, но ние не можем да се сравняваме с Русия и Америка по нищо, освен ако времето не спре за тях за ...около 2000 години.  И пак, не че нещо, но в повечето нормални страни  Моловете не се строят все едно са църкви - в централните части на градовете ... а са някъде извънградско, близо до магистрали и главни пътища и мнооого рядко в идеалния център на града. Защото  в нормалните страни МОЛЪТ не е приоритет нито на държавата, нито на управляващите, нито на гражданите. Той е просто удобно  място, откъдето хората да се снабдят с им нужните неща.  И когато чужденец отиде в Италия, например, не отива да види как изглежда Молът  в даден град / както често се случва на родните туристи/, а отива да разгледа забележителностите там.

Съжалявам, че аз трябва да ви го кажа, но Мол-ът не е забележителност, не е институция и определено не е дом и храм (макар много хора да го чувстват като такъв). Ще напомня само, че търсенето определя пазара, в случая строенето. Докато  българите продължаваме да се бутаме и бием при отварянето на всеки голям търговски център, ще продължаваме да поддържаме ниво на първобитни маймуни с европейско самочувствие .

И в този ред на мисли ... идва Великден, питам се къде  редовните посетители на търговските центрове  ще посрещнат празника.

а/ у дома

б/ на Църква

в/ в Мола

P.S. Залагам на последното. И да са ни честити бъдещите молове... явно от тях имаме нужда.