Брюксел, моя любов…

Брюксел, моя любов…
06-04-2014г.
25
Екатерина Анева

*Мартин Шулц, президент на ЕП „Тези избори са по-атрактивни, защото според Лисабонския договор, който е в сила от 2009 г., гласуването за дадена партия също така означава гласуване за кандидат за председател на Европейската комисия. Ако например гласувате за социалист или за социалдемократическа партия, вие подкрепяте ляв кандидат за шеф на комисията. Това ще позволи на кандидатите да се състезават със своите идеи, както това стана на националните избори“. 29.11. 2013г. Banker Special

Лисабонският договор: фактология

Европа има собствен парламент от 1952 година насам. Заради липсата на влияние обаче, дълго време на евродепутатите се гледаше с насмешка. С приемането на договора от Лисабон през 2009 година това се промени. Той дава на пряко избирания от гражданите Европарламент значително по-голямо влияние. Евродепутатите днес имат повече правомощия в почти всички политически сфери. Това означава, че новите закони имат шанс само, ако евродепутатите кажат "да".

По силата на Лисабонския договор броят на местата в ЕП се увеличи: заедно с новите 14 места, броят на мандатите достигна 751. Тази бройка се превръща в горна граница и след присъединяването на нови страни към Общността, броят на евродепутатите няма да се увеличава. В дългосрочен план, Германия например ще трябва да се раздели с някои от досегашните си 99 места в парламента, в полза на депутати от новоприети страни – например Хърватия.

И по точно:

Заради присъединяването на Хърватия към Европейския съюз, по едно депутатско място в Европейския парламент ще загубят през следващата година 12 страни-членки на Евросъюза, сред които и България. Заради предходна уговорка пък Германия ще намали с трима своите представители и вече ще има 96 евродепутати, което е и максимумът според Лисабонския договор за една страна-член. Нито една от останалите държави няма да получи повече евродепутати.

Българските представителите ще са 17 души. От един евродепутат са лишени още Австрия, Белгия, Ирландия, Чехия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Румъния.

Лисабонският договор внесе и друго подобрение:

За пръв път беше регламентирано разпределението на правомощията и задълженията между отделните европейски нива. Така нареченият принцип за субсидиарност повелява, че "най-ниското ниво решава първо". Увеличи се и прозрачността при взимането на решения И след приемането му ЕС запази основната си характеристика: той е общност от държави, а не обща, федерална държава.

Лисабонският договор беше подписан в манастира "Свети Йероним" през 2007г. Част от него влезе в сила през 2009г. Пет години след това - т.е. през 2014-та, Съветът на министрите ще въведе и нов начин на гласуване. Новият начин на взимане на решения в Европейския съвет - с двойно мнозинство означава, че решенията ще могат да се взимат с мнозинство и по онези въпроси, по които досега беше нужно пълно единодушие. За постигане на двойното мнозинство ще се изисква одобрението на 55% от държавите-членки, но и на 65% от общото население на ЕС. Това ще затрудни значително блокирането на решения, макар че то все пак остава възможно. Новият начин на взимане на решения увеличава тежестта на големите държави.

Новост е и това, че договорът урежда правомощията на различните управленски нива в Общността. Националните парламенти фактически притежават правото на вето. В Лисабонския договор е предвидена възможността за допитвания до народа, както и за напускане на ЕС.

*Договорът е важен преди всичко за страните, кандидатстващи за прием в Общността. Балканските държави могат да се присъединят към Общността единствено по силата на Лисабонския договор, чиято задача е да направи ЕС управляем с 30 и повече страни-членки.

Лисабонският договор: нови влияния

По силата на Лисабонския договор в Общността се появиха две нови представителни фигури: Херман ван Ромпой и Катрин Аштън. Херман ван Ромпой – бившият малко известен правителствен ръководител на Белгия стана първият председател на Европейския съвет – клуба на влиятелните държавни и правителствени ръководители на европейските държави, които взимат решения за бъдещата политика на Общността. Херман ван Ромпой е нещо като посредник, чието лично мнение по обсъжданите въпроси не играе никаква роля.

Баронеса Катрин Аштън стана първият върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността. Преди да заеме този пост и тя, също като Херман ван Ромпой, беше неизвестна на международната сцена. Сложното наименование на поста си тя дължи на собственото си (британско) правителство, което категорично отказа да приеме варианта "външен министър", защото будел асоциации за обща държава.

Но, да си дойдем на думата!

*Лисабонският договор и България

Новото старо амплоа на Сергей Станишев като президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС) може да го издигне неочаквано високо в структурите на Европа. Възможно е той да стане кандидат за председател на Еврокомисията или на Европарламента, ако ПЕС спечели изборите за евродепутати. На заседанието на конвента на 25-26 ноември 2012 г. социалистите приеха резолюция, в която си поставиха задачата да спечелят изборите за Европарламент през 2014 г. и да започнат процедура за номинация на техен кандидат за лидер на Еврокомисията. Според Лисабонския договор от този мандат спечелилата вота партия ще има право да посочи председателя на Европейската комисия. В момента той се предлага от Европейския съвет, в който влизат премиерите на страните-членки.

"Ако Станишев бъде избран официално от конгреса на ПЕС за титуляр на същия пост през октомври 2012 г., той би могъл да е кандидатът на евросоциалистите за шеф на комисията“ – това официално изявление направи самият Мартин Шулц преди 3 години, когато Станишев беше само и.д. председател на ПЕС.

Симпатиите на Шулц към Станишев не са тайна за никого, той го подкрепи и когато на 05.02.2014 г. в ЕП, германският евродепутат Михаел Галер, който е и координатор на ЕНП в подкомисията по сигурност и отбрана в Европарламента, попита сънародника си и председател на ЕП /Мартин Шулц от ПЕС/ кога ще информира официално Европарламента за обстоятелствата около отпуснатия от ГД „Комуникации“ грант от 60 000 евро на фирмата "Актив груп" на съпругата на шефа на ПЕС Моника Станишева Янова Йосифова. Самият Шулц винаги е заставал зад Станишев и при разкриването на този скандал от френски журналист в кроя на миналата година, отново го подкрепи.

Процедурата за избор на кандидат на ПЕС за глава на Еврокомисията е сложна. Не е задължително да е президентът на ПЕС, макар че не е невъзможно. Ще има номинации и после гласуване във всички партии, членки на ПЕС. Обикновено на тази позиция се избират хора с управленски опит. Това е логична стъпка, но дори и да не е той, е ясно, че от него ще зависи коя да е кандидатурата на ПЕС. Ако партията стане управляваща в Европа, Станишев ще придобие сериозно влияние. Повечето шефове на Еврокомисията са все бивши премиери. И този вариант съвсем не е за подценяване. /Както и пълната подкрепа на Шулц, чиито амбиции съвсем не са спрели с председателското място на ЕП/

Ако при предишните Евроизбори, от 28 държави-членки на ЕС, на ръководни държавни постове /президенти и премиери/, представителите на ПЕС са били едва 2-3 ма, то днес, те са 12. Влиянието на социалистите и социалдемократите нарасна последните години, заради сериозната икономическа криза в Общността.

Като сериозен знак за смисъла на тези избори в личното качество на Сергей Станишев, се приема и категоричният отказ да подаде оставка от поста лидер на БСП, въпреки противоречията и сътресенията в партията. Както и категоричния отказ правителството да подаде оставка, независимо от скандалите, стачките и заканите от страна на ЕП в докладите, както и последните искания – да ни бъдат спрени еврофонтдовете.

В Интервю за Предаването на Карбовски от месец септемви, цитирано от „Уолстийт джърнал“, председателят на парламента Михаил Миков сам призна, че заветната цел на БСП са Евроизборите и едва след това темата за оставка на кабинета „Орешарски“ може да бъде обсъждана. Това беше потвърдено и от самия Станишев на пресконференция след среща на ръководството и регионалните организации на БСП в Пловдив в началото на годината. Знаците за сериозните и далеч не безкористни цели на лидерът Сергей Станишев не се изчерпват с това. Нееднократно той заяви, че неговата цел не е Европа и той няма да води листата на партията, но все пак виждаме името му на челно място. Така, той отново дава сериозна заявка, че ще отстоява своето бъдещо ключово място не тук в България, а там – в Брюксел.

Като част от конспиративния план на неговия опонент Първанов именно се посочва и откъсването на АБВ от БСП. Не случайно водеща и много влиятелна фигура в ЕС, като Ивайло Калфин, застана на чело на тяхната листа. За някои това е ясен знак по-скоро към останалите страни-членки на Общността, че фигурата на Станишев не е обединителна, а точно обратното и то не само за българите като цяло /защото партийните пристрастия не са еднакви за всички хора/, но и за тези, които изповядват лявата идеология. А съмненията, че той играе с бъдещето на България за своя лична изгода, започват да изплуват с всеки следващ детайл.

Естествено при всички тези процеси, зад кулисите, най-напред се вземат мненията на големите и влиятелни държави – Германия, Франция, Великобритания.

…Но да не забравяме тяхното отношение и историческо влияние при парцелирането на малката България и ролята им в геополитическата обстановка на Балканите от последния век…

P.S. И не случайно фигурата на Ивайло Калфин нееднократно беше спрягана за еврокомисар… и то не от страна на Станишев и БСП, чийто член той не е от далечната 1997 г.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.