STABAT MATER DOLOROSA*

Мария Иванова Назаретова, жена на средна възраст, облечена бедно и с траурна лента на главата, пристъпи плахо на съдебната скамейка.
 - Гражданката Мария Иванова Назаретова, призована като обвиняема по делото – държавата срещу Христофор Йосифов Назаретов – заяви съдията и тропна с чукчето – моля за тишина в залата.
Мария Назаретова погледна залата. Вътре бе пълно с журналисти, обикновени сеирджии и костюмирани хора с лаптопи, таблети и мрачни погледи.
„Познавам ги. Синът ми ги изгони веднъж от една църква, която те ползваха за офис нерегламентирано. 2 години води дела срещу тях, докато ги изведоха насила от църквата, в която на мястото на иконите бяха закачили графики и видеостени с индексите на Дау Джоунс, Уолстрийт и Токийската стокова борса“ – проблесна в главата на Мария.
- Госпожа Назаретова, заклевате ли се да казвате истината. Лъжесвидетелството се наказва от закона – съдията Понти Георгиев Пилатов се обърна към Назаретова с поглед, в който ясно се виждаше симпатия към крехката възрастна жена.
- Заклевам се да казвам истината – произнесе с неочаквано твърд глас Мария – дано и другите в тази зала казват истината – и погледна хората в чернте костюми, които я зяпаха с безизразни погледи и не реагираха по никакъв начин на последните й думи.
- Протестирам! Госпожа Назаретова се подиграва с обвинението – изправи се прокурорът по делото, известната и уважавана юристка Юдея-Сребрина Скандалджиева.
- Отхвърля се – заяви с отегчение в гласа съдия Пилатов – призовавам обвнението да изложи позицията си.
Прокурорката стана, намести тогата си, изгледа предизвикателно всички в залата и започна.
- Уважаеми господин съдия! Уважаеми хора в залата! Иска ми се да кажа „уважаема“ и на дамата, която седи тук, но уви, майката на човек, който е крал от банки, упражнявал насилие над всякакви хора, тероризирал бизнесмени и пречел по всякакъв начин на нормалното протичане на живота ни не може да бъде „уважаема“.
Но да започнем поред. Синът на госпожа Назаретова, в съучастие с дамата, която виждате на съдебната скамейка е ограбил десетки институции, причинил е материални щети. А да не говорим за трайните психически поражения, които е нанесъл.

В залата се разнесе шум. Младеж с брада, издигнал плакат с надпис „Освободете Мария Назаретова“ бе помолен от охраната да напусне доброволно. Младежът от протестната организация „Великден“ на име Петър обаче три пъти отрече, че е издигнал плаката.
Докато това се случваше съдията Пилатов, видимо изнервен, привика при себе си адвоката на защитата и прокурора:
- Няма да търпя повече циркове. Или давайте по същество, или ще прекратя това заседание – с нетърпящ възражение глас заяви прокурорът.

В залата всичко се поуспокои.
- Обвинението ще задава въпроси на Мария Назаретова – заяви прокурорката.
Съдията даде знак, че е съгласен.
- Госпожо Назаретова. Отричате ли, че на 10 октомври миналата година вашият син в съучастие с вас е откраднал около 200 литра първокачествено червено бургундско вино от 5 звездния ресторант „Гурме де лукс“ в центъра – запита с иронично-невинен глас прокурорката.
- Откраднали? – попита с особен тон в гласа си Мария – сигурно сме го откраднали. Макар че собствениците на същия ресторант дължат над 4 милиона неплатени данъци и осигуровки на НАП. Както и че са се сдобили чрез измама със сградата на ресторанта им. Взехме 200 литра вино от избата им, защото имаше сватба в ресторант „Кана Галилейска“ в едно предградие на града, където родителите на младоженците нямаха пари да купят вино. И знаете ли защо, госпожо прокурор – Мария направи пауза – защото родителите на момчето са истинските собственици на сградата, в която се помещава въпросния 5 звезден ресторант. Изгонени от настоящите собственици чрез измама с нотариални актове.

Прокурорката погледна с блеснал поглед.
- Да се впише, че обвиняемата признава своето съучастничество. А сега нататък – признавате ли, че с подправени документи сте изтеглили 5 кредита от 5 различни банки?
- Не, не отричам. Синът ми теглеше кредити няколко пъти. Първия път – за да нахрани хората с хляб и риба. Втори път – за погребението на един беден негов приятел на име Лазар.
В един момент започнаха да не отпускат кредити и тогава бяхме принудени да подправяме документи. Даже веднъж синът ми се пошегува, че е по-лесно да ходиш по вода, отколкото да изтеглиш заем от банката.
- Да се впише, че обвиняемата не отрича, че е участвала в банкови измами – заяви прокурорката с блеснал поглед.

В залата цареше тишина. Дори привържениците на Мария бяха потънали в пълно мълчание.
Съдията погледна Мария.
- Госпожо Назаретова. Искате ли да кажете нещо на съда – попита той – защото аз си измивам ръцете и ще ми е трудно да отсъдя във ваша полза.

Мария стана. Погледна смълчалата се тълпа в залата.
И си спомни как синът й бе казал преди известно време – „Мамо, още един мой приятел се самоуби, защото му отнеха жилището заради неплатени кредити. Писна ми. Ще направя така, че да срина системата. По нейнте правила. Ще тегля кредити, ще крада от крадците, ще гоня търговците, ще правя всевъзможни проблеми на гьонсуратите. Писна ми! Нямам семейство, нямам перспектива, нямам надежда. Затова от днес започвам да създавам проблеми!“

Мария стана, погледна всички в залата и забърсайвки пресъхналата си уста с кърпичка рече:
- Уважаеми господин съдия! Скъпи хора в залата. Признавам се за виновна. Да, аз подкрепх сина си в тая история.
Не направихме кой знае какво. Помогнахме да се случи една сватба в ресторант „Кана Галилейска“ в квартал „Захарна фабрка“. Помогнахме да погребем достойно едно момче на име Лазар. Нахранихме 300 бедни хора с хляб и риба. Изгонихме едни брокерчета от една църква, която бяха обърнали на офис. Накрая платихме тайна вечеря, на която трябваше да изградим структури на група за съпротива на наглеците, които правят с нас, обикновените хора, каквото си поискат.
На тази тайна вечеря някой ни предаде. Синът ми бе убит, а аз – обвинена.
Затова нека да се свършва и ме оставете да страдам за момчето си. Нямам какво повече да кажа.

В съдебната зала настана суматоха. Съдията Пилатов удряше с чукчето и призоваваше за успокояване на страстите.
Обвинението радостно се прегръщаше с безизразнте брокерчета с черни костюми, които възбудено чаткаха на лаптопите и таблетите си.

А Мария погледна с опрощаващ поглед всички.
„Прости им, Господи, те не знаят какво правят“ – рече си на ум тя и докато двама полицаи поставяха белезници на ръцете й, тя пъхна по 20 лева в джоба на всеки от тях – последните пари от последния кредит, изтеглен с фалшива ипотека на името на прокурорката по делото.
Но прокурорката още не знаеше за това. Тя щеше да разбере чак след седмица, когато апартаментът й щеше да бъде запориран от съдия-изпълнител поради необслужване на банков кредит...



* католически химн за страданията на Божията Майка