Кой? Питам КОЙ?

26-05-2014г.

Екатерина Анева

От много размисъл пропуснах земетресението.

Обаче това не ми пречи да ревитализирам въпроса КОЙ?

КОЙ го поръча? КОЙ поръча земетресението в Егейско море? Кой помрачи по толкова нагъл начин деня за размисъл? КОЙ и ЗАЩО искаше да провали изборите с толкова пошъл, някак си по холивудски плосък сценарий?

Да поръчаш трус на някакви си 2.5 км дълбочина – егати безсилието. И защо? С каква цел? Да сплаши избирателите в най-важния ден от предизборната кампания да размислят екзактно?

Питам КОЙ? КОЙ стои зад този акт на тероризъм над мирния избирател?

И какво? Гласуваха ли правилно, след като ги друснахте така? То е ясно, че това с купуването на гласове се изтърка, колкото и ексклузивитет да вкарват новините във вехтите „канали“, „нишки“ и „схеми“, та явно вече решихте да минете към такива мащабни геолого-георграфски инсталации.

Знаете ли, по ирония на съдбата 24 май 2014 г. ще бъде запомнен не като денят на българската писменост и култура. А като денят на безпросветността, на безпътието, девалвацията на ценностите и опошляването на българския език. Той няма да бъде запомнен като денят на бала, а като денят, в който ДЪРЖАВАТА за пореден път се раздаде и направи всичко възможно абитуриентите ни да станат потенциални емигранти /вижте във форумите за гаврата на МОН и последвалата подписка за отмяна на резултатите от матурата по английски/*.

И, ако търсите поличба в разлюляната земя, то не земетресението с неизвестен поръчител /продължавам да питам КОЙ?/, а празните погледи от огромните селфита със задраскани номера по билбордовете са вашият знак. Липсата на мисъл, чистота и откровение в клишираните лозунги са вашият Божи бич. Промиването на мозъците от всяка новинарска емисия, от всеки новинарски сайт, от всеки ред на вестниците. Налагането на наглостта като модел за подражание, агресията като еталон за успех и низостта като единствен път за издигане в обществената и служебна йерархия. Ето това са знаците. Ето това е наказанието за безверието и липсата на адекватно гражданско общество.

Нямаше нужда даже да се плашите, да истеризирате, да слагате кашата във фризера от страх да не се опарите след Костинброд 1. И да чакате Костиброд 2 като Второто пришествие на Барековите орди. И истерично да питате КОЙ? КОЙ предложи Делян Пеевски? И да гледате предизборния сеир по студията с надеждата някой, който и да е, да ви даде „реална визия“, че поне 1% от казаното е истина и заплатата ви след години учене и борба за израстване няма да е като на чистач с основно образование в обикновен банков клон в Брюксел… Защото това за смисъла и значението – как беше – „има ли смисъл, като няма значение“, отдавна е словесна дъвка за нашето общество. Защото поговорката за „куцото, кьоравото и сакатото“ отдавна се е материализирала и пъпли из политическия ни живот. А страховете, колкото и основателни и осезаеми да са, не са част от вашите прерогативи. Не вие сте бенефициента. Не вие можете да ги предотвратите или промените хода им. Защото вие отдавна сте част от „Матрицата:България“ и само си мислите, че от вас зависи нещо.

Гледам и слушам как много хора са задраскали бюлетините с голям Х. Струва ли си? Струваше ли си през всичките тези години? Променихте ли нещо? Някой от т.нар. политически елит промени ли се? НяКОЙ, няКОЙ изпълни ли поне едно от своите така или иначе нереалистични обещания?

Какво общо има Европейският парламент с пенсиите у нас? Или с безработицата? „Да върнем България на българите“ с „Европейско бъдеще за България“?!? Предложения? Даже не съм сигурна, че тези, които ги казват, са наясно какво говорят, но за политическото говорене, неговото безсмислие и неговата опасност в голяма част от случаите трябва да се направят отделни психиатрични разработки. Въпросът е друг.

КОЙ? КОЙ поръча земетресението в деня за размисъл?

И КОЙ? КОЙ от тези със селфитата по плакати и билбордове някога, поне веднъж в живота си, се е сблъскал с реалността? С истината за живота в гетата; с истината за безпрецедентното домашно насилие, което е и се приема от поколения българи като стандарт за домашни отношения; за ужасяващата съдба на децата в домовете за сираци или пък на тези с увреждания? За това как живеят хората извън политическите утопични представи за реалност? Как умират хора, защото държавата я няма. Как умират, защото държавата ги убива. Как умират от глад, студ, от мизерия, как от оскотяване убиват децата си??? Защо пенсионери, работили честно за тази същата ДЪРЖАВА, искат да сложат край на живота си, или пък за онези лошите журналисти, които вършат работата на същата тази ДОБРА държава и след това са третирани от НЕЯ като престъпници? Изобщо май за селфи-хората това мисленето е много сложна задача… Ама то и защо им е, след като могат да си поръчат едно земетресение или просто „да си поръчат музиката“?!!

Наистина се чувствам омерзена от това, което гледам днес, което гледах вчера и ми се наложи да гледам през изминалите дни, месеци, години… От тази гавра с хората, с интелекта им, със съдбата им. И вчера просто отказах да гласувам. За първи път в съзнателния ми живот. За първи път трудно намерих сили, трудно намерих мотив да сложа дори един Х на бюлетината – от тези кардиналните, големите Х-ове и то само и само да не стана от пасивно-негласуващите „за“ статуквото. Защото съм потресена /лексикално и геолого-географско/ от всичко. Толкова безпринципност, гадост и откровен цинизъм…

Има един много актуален виц:

„Абитуриенти в дискотека: ...1, 2, 3, 4, 5...

DJ-ят: Добре дошли в „Джобс БГ“

Сигурна съм, че написаното не е това, което очаквате в деня за отрезвяване. Сигурна съм, че клишето „КОЙ“ ще бъде използвано срещу мен в мрежата. Но честно ли? Вече не ми пука. Имаше години, в които написаното и казаното за мен имаше значение. Но днес, днес просто няма смисъл. Както и целият предизборен и следизборен цирк. А това със земетресението…

Сещам се за рефрени на две любими мои песни на The Doors „…this is the end…“ и

“Oh, show me the way

To the next whiskey bar

Oh, don't ask why

No, don't ask why“

Вие изберете коя е вярната и коя отговаря на нагласите ви.

Докарахме се дотук само и единствено по една единствена причина – статуквото, което вече споменах. Никоя алтернативна политическа доктрина не може да пробие в тази медийна среда.Средата, в която се канят известните, защото са известни, а не защото имат какво да кажат или да предложат на хората. А хората, видиш ли, не ги гледали, защото са неизвестни. Ами как да станат известни, след като нямат трибуна?!? И така до безкрай… Медиите са част от политическите групировки. А цензурата, нека не се лъжем, е по-страшна от всякога, /е, мога да си помисля дали тази при Бойко Борисов не е съвместима, но…/.

И не, не съм се отказала да търся отговор на въпроса КОЙ?!?