Бедни и богати

Разхождам се из центъра на София с идеята да си почина, да подишам уж свеж въздух и просто да спра да мисля за всички онези проблеми, които новините в 19 часа ще ни съобщят. Лоша идея - казвам си аз, минавайки по закътаните централни улички на прашната ни столицата....

 Стигам до улица ‘‘ Съборна‘‘- точно до Президентството. Тя е емблематична със скъпите магазини и охранителите, които седят на входа на всеки един бутик, да не вземе да влезе някой, който видимо не може да си позволи изложената стока. Млади момичета се залепят за луксозните витрини и си мечтаят за чифт обувки като на Кари Брадшоу от ‘‘Сексът и градът‘‘ или на Галена от последния й клип. Въздишат тежко и отминават.

Интересно ми е колко ли струват тези дизайнерски дрехи и чанти, но на витрините цени няма. Сигурно нарочно... вървейки се чудех кой ли в тази иначе бедна, бедна държава може да си позволи да пазарува толкова скъпи артикули и откъде тези магазини имат пари за наем, че да плащат и на продавачите, а накрая да имат и печалба. И после се огледах ... видях препълнения скъп, гръцки ресторант на същата улица, видях господин, излизащ от магазина за алхокол и цигари с бутилка от онова шампанско - лимитирана колеция за неприлично голяма цифра ... и не на последно място - видях паркираните наоколо коли. Аз не разбирам от коли, но някак си лъскавите черни полу-лимузини правят впечатление. Регистрационните номера от типа ‘‘00000‘‘ – също. Мерцедес-и, Лексус-и, БМВ-та, Ауди-та, ей така се редуват колите, спрели на централната ‘‘Съборна‘‘.
На същите тези коли, момчета от синята зона не смеят да сложат скоба, оглеждат ги, снимат се пред тях и заминават ... все пак не се знае чия кола закопчават...

И така, вървейки по разглобения тротоар на улицата, осъзнах нещо. От едната страна са скъпите магазини, скъпите коли и скъпите хора, а от другата са затвореното малко магазинче за кафе и цигари, няколко евтини коли и няколко просяци. Както и бабата, живееща в кашон - на гърба на президенството.

Две Българии - на бедните и на богатите, се събират на една улица. Централна улица. От едната страна се молят за 1 лев, от другата - пръскат хиляди за обновяване на гардероба. От едната страна хората са нещастни и давят мъката си в шишенце евтина българска водка, от другата си тръгват с шампанско със златни частици.

Но не, не се делим само на тази улица. Разделени сме по бедност и богатство навсякъде. В дискотеките простолюдието минава през централния вход, където стриктно оглеждат чантите и джобовете на всеки посетител. За заможните обаче, има директен ВИП вход с комплимент от заведението – чаша пенливо вино.  После едните ги настаняват на ВИП масите и посещават ВИП тоалетните, а другите се бутат на един стол на бара и се редят на опашка пред WC-то.

А най-тъжното в това разделение е взаимната омраза между двете класи. Богатите мразят бедните, бедните мразят богатите. И когато имаме нужда да бъдем единни, ние не го умеем. И когато стане наводнение, като това във Варна, бедните ще пращат смс-и и ще ринат с лопати къщите на пострадалите. А богатите ще разтворят кесиите само, ако Ивана  и Гала с камера  отидат на крак да ги помолят.

Не знам какъв е изводът от този текст, може би няма такъв. Може би навсякъде е така. Но аз виждам две Българии, които не се понасят помежду си. Две Българии, които се събират на едни и същи улици и в едни и същи клубове ... и ги дели само една ВИП емблема и ... няколко хиляди лева. А искам да доживея момента, в който бедните и богатите ще си подадат ръка... а дано, ама ...

Нали всички сме хора - и бедни, и богати (както се пееше в едно ретро фолк парче)? Всички ще гнием в земята - едните в Бояна, в частното гробище, другите на Бакърена ... почвата едва ли е различна.