Един обикновен ден

Гражданинът Нколай Петров седеше, четеше вестнк, люпеше семки, цъкаше с дистанционното, пиеше кафе, ядеше сандвич с пушен свински бут (на промоция в Кауфланд - 5,80 килото).
Освен това гражданинът Петров проверяваше сметката си чрез онлайн банкиране на лаптопа си, говореше по телефона с гражданина Кирилов и дори машинално почесваше ухото си с лъжичката, с която бе разбъркал кафето преди малко.
Както виждате, гражданинът Петров си има достатъчно работа, така че да го оставим на мира и да отидем при гражданина Кирилов.

Гражданинът Кирилов бе от заможно семейство. Имаше малък бизнес – произвеждаше рекламни запалки.
Наскоро обаче му поръчаха да произведе огромно количество запалки с логото на една банка.
Но не щеш ли - банката фалира. И гражданинът Кирилов остана с едни 10 000 запалки, които, понеже нямаше къде да прибере, бе складирал в хола, като от тях си бе спретнал нещо като масичка за лаптоп.
Но като изключим финансовото затруднение на гражданина Кирилов, той за нас е абсолютно безинтересен, така че предлагам да се насочим към неговата съседка - гражданката Никодимова.

Гражданката Никодимова всъщност бе от село Поручик Чунчево, така че думата „гражданка“ по-скоро не й подхождаше.
Но в крайна сметка, за да затвърди позицията си на гражданка, тя се бе записала в няколко граждански организации и три-четири НПО-та, като например - „Достойни граждани“, „Свободен протест“, „Свободно слово“, „Освободен народ“ и „Деполитизиран парламент“.
За да е още по-силно внушението, Никодимова се записа в партия „България на гражданите“, както и в „Граждани за устойчиво развитие на България“.
И гледаше всяка вечер по 15 минути от „Гражданинът Кейн“ с Орсън Уелс в главната роля, макар че Орсън Уелс адски й напомняше един неин съселянин на име Гошо Станоев, популярен и като Гошо Секирката, заради уменията си да сече дърва с един удар на добре заточеното острие...
Но и гражданката Никодимова не ни е чак толкова интересна, че да се занимаваме с нея безгранично дълго време.

По-добре да видим какво става с гражданина Павел Маринов Ставрев, който пееше в хора на старите ергени, обичаше пиле с картофи и беше запален фен на статиите на Ивайло Нойзи Цветков в един популярен сайт.
Всяка сутрин гражданинът Ставрев рецитираше наизуст по някое изречение от статия на Ивайло Нойзи Цветков, защото тези изречения го зареждаха с интелект, познание, духовност и извисеност.
Но ние отлично знаем, че гражданинът Ставрев ще продължава да пее в хора на ергените, защото колкото повече цитира мисли на латински за управлението на Иван Костов, толкова повече дамите го отбягват.
А сега да оставим всичките тези граждани да се приготвят за своите си неща и да видим какво друго се случва у нас.

Но у нас не се случва нищо кой знае какво.
Едни граждани са русофили.
Други граждани са русофоби.
Едни граждани се радват на фалита на една банка.
Други граждани не се радват, защото се оказва, че някакъв любим техен политически лидер имал пари вътре.
Едни граждани псуват дъжда.
Други граждани псуват, когато изгрее слънце.
Едни граждани очакват с нетърпение оставката на поредния нелеп премиер.
Други граждани очакват с нетърпение да дойде следващото правителство, за да поискат оставката на следващия премиер.
Едни граждани мразят други граждани и ги наричат „селяни“.
Другите граждани мразят първите граждани и ги наричат „цигани“.
Двете групи заедно мразят трета група, която обаче мрази не само двете мразещи я групи, но и себе си, защото е група от „самокритични интелектуалци“.
Общо взето - една нормална история, която се случва в един нормален ден, в който чакахме порой, но вместо това дочакахме и нашия момент, в който да напсуваме метеоролозите и да им кажем, че когато е необходимо, не познават бурите, а когато ни предупредят за буря, тя не се случва.

Един нормален ден, в който всеки, който се е застраховал срещу хейт в социалните мрежи, би изкарал значителна сума и то само ако посмее да напише какво наистина смята за тоя шибан, отвратителен и лайнян свят, който всички ние се правим, че ухае на рози и благовонни масла...
Един обикновен ден...
Чао и до нови срещи!