Внимание: Контрола!

Внимание: Контрола!
25-07-2014г.
32
Костадин Костов

Синя униформа. Бадж. Строг поглед и никакъв поздрав. Освен дежурното - карти и билети за проверка (моля). Това са представителите на градска мобилност в София. Хората, от които не един и двама са си патили. Читател на Lentata.com ги засне, докато чакат поредната си автобусна жертва: този, от който ще измъкнат поредните 20 лева. Всичко би било прекрасно, ако не беше толкова ужасно. Условията в градския транспорт, отношението на контрольорите, поведението на шофьорите и недопустимото състояние на спирките, правят пътуването повече от екстремно. И докато контрольорите пушат, аз ще ви разкажа за интересните преживявания, които могат да ви се случат, докато пътувате... Не забравяйте да си перфорирате билета!

Започвам с автобусите. Тяхното състояние е критично. С малки изключения те са стари, трудно подвижни и видимо опасни. В един от многото дни, през които валеше дъжд, пътувах в един от старите автобуси. Дупките, през които се стичаше водата, бяха толкова големи, че нямаше нито един седящ. Всички бяхме правостоящи, а седалките бяха покрити с вода. Тя се стичаше отвсякъде… Явно трябваше да си отворя чадъра в автобуса или да се моля…да не се удавя. Мръсотията вътре е повече от видима. Надписите и графитите са по всяка седалка, а самите седалки са по-скоро жалко подобие на пластмасово парче или поне това, което е останало от тях. Прозорци рядко се отварят. Души се пътнико в миризма на некъпано, пот и задух. Нека ти е добре и си плати – левче за удоволствието.

Обикновено, когато не си наводнен в автобуса, също няма къде да седнеш. Баби и дядовци, нарамили пазарски чанти, обикалят безцелно из София в търсене на по-евтино сирене или домати на промоция. Това те принуждава да пътуваш прав - плътно прилепен до  някой друг пътник.

Спирките са дори по-приятни. Повечето нямат табло, по което да се ориентираш колко време остава до автобуса ти. Ако има - то е или прогорено, или счупено, или надраскано с футболни имена. Ако все пак, по някаква странна и бегла случайност, то не е повредено от хора - ще бъде неработещо, защото от градска мобилност не са го подложили на ежемесечен ремонт. То няма да работи, а ти ще потънеш в блажено и потно чакане.

Шофьорите също са начело в класацията по любезност. Когато отидеш да си купиш билет от тях, един от десет ще те поздрави с „добър ден”, останалите девет или ще говорят по телефона, или ще слушат радио „Веселина” (усилено на макс), или ще ядат баничка, купена от някоя спирка, докато пътниците са още в автобуса. Може пък да говорят с някакъв човек, незнайно защо седящ на седалката до тях и водещ усилен спор на тема политика. Ти заставаш до тях с твоите чинно преброени стотинки и чуваш изръмжаването като на мечка в ловен сезон: НЯМАМ БИЛЕТИ!

Преди да напиша този текст реших да прочета за законите и правилата, създадени за пътуващите в градските автобуси. Оказва се, че шофьорът на автобуса е длъжен да продава билети. Много често съм попадал на следната ситуация: шофьорът няма билет, аз нямам билет - качва се контрола - обяснявам ситуацията, а те ми казват: на спирката, от която се качихте имаше билети, защо не си купихте - ГЛОБА!

А се оказва, че не е трябвало да бъда глобен. Ако шофьорът няма билети - аз най-спокойно трябва да си седна (ако има къде). Няма да бъда глобен или поне не трябва да бъда глобен. Освен това много шофьори отказват да дадат билет, ако им дадеш дребни стотинки. Това отново не трябва да се случва. По нормативна уредба единствената причина да ми се откаже да ми се продаде билет е в случай, че нямам точно приготвени пари или когато превозното средство не е спряло.

И докато броях жълти стотинки, за да си платя това, че ме вали дъжд в самия автобус!!!, циганка ме буташе особено настоятелно, а някакво дете пищеше неистово….и някъде в далечината се чуваха гласовете на  тийнейджъри, които псуваха по-лошо и от шофьора…. Тогава се качиха и проверяващите или казано на разговорен (пътнически) език: Внимание: Контрола!

Нямаше как да видя служебната им карта, защото бяха с шуби и дори не си направиха труда да си ги покажат. Нямаше и „добър ден”. Имаше само: карти и билети за проверка. Свалиха бременна жена, защото два пъти си била перфорирала билета - а машинката просто не работеше. Свалиха и възрастен господин, на когото картата му изтекла предишния ден. Както и една баба, която нямала билет, защото никъде не могла да си развали парите.

Естествено, оставиха циганката, която ме буташе през цялото пътуване. Нея никой дори не пожела да я провери.

Слязоха и започнаха лют спор с тримата свалени пътници. Бабата тръгна да бяга, но единият от контрольорите я хвана и завлече обратно до спирката. Отнякъде се чу полицейска сирена. Престъпниците бяха заловени. Дано държавата сега е спокойна.

Аз, циганката, невъзпитаните тийнейджъри и шофьорът, който слушаше „Веселина”, продължихме своя път. Валеше и беше мокро. Нямаше къде да се хванем, защото се прииждаха нови и нови хора…малко по-надолу отново се качи контрола. В далечината чух: карти и билети за проверка….

П.П. Докато четях за правата ми, се натъкнах на още едно странно правило. Оказва се, че не мога да ям, когато чакам метрото. Да, дори една вафла. Нямам право да ям в метростанциите. Подлежа на глоба според техните закони. А, така… Очаквам другата година да не мога и да пия вода. Нека ми е гадно!

 

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.