Плешивата певица

Плешивата певица
28-07-2014г.
174
Венци Мицов

Заглавието не е посветено на някоя поп – фолк певица, тъжно загубила косата си след продължително третиране с перхидрол...
„Плешивата певица“ е пиеса, написана от Йожен Йонеско през 1948 година, след като той, авторът, започнал да учи английски по разговорник.
А в разговорника, както знаете, има велики словосъчетания:
- в седмицата има седем дни
- през деня е светло, а през нощта – тъмно
-  аз тежа 100 кила и съм дебел, а ти тежиш 40 кила и си слаб
...и така нататък.

В един момент гениалният драматург, виждайки тоталното обезценяване на езика, просто взел тези изречение и ги сложил в устата на няколко героя.
Получила се велика пиеса, която до ден днешен се играе с успех по целия свят и с право бележи началото на стил, наричан от мнозина „абсурдизъм“.

ТАКА!!! БЛЕСНАХ СЪС ЗНАНИЯ, ВИКАЙТЕ МИ ДЕБЕЛИЯ НОЙЗИ ЦВЕТКОВ!!!
А сега да продължим по същество.
Последната година аз, като всички средностатистически относително безработни фриленсъри, следях какво се случва в социалните мрежи!
Така да се каже - преживях какво ли не – от назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, през краткия, но за сметка на това достоен за холивудски (или по-скоро съветски) екшън живот на кабинета Орешарски до фалита на една банка и края на 42-то Народно събрание.
И каквото и да си говорим, ако сега събера статусите ни – на всички нас, които коментирахме – бих могъл със скромните си ментални възможности да сглобя една бърза абсурдна пиеска.
За няколко минути ще конструирам абсурдна драма от няколко клишета, а вие четете и кажете – справил ли съм се или не.
И така...


Завесата се вдига.
На сцената има стол.
На стола седи брадясал младеж с тениска, на която пише – „Реституцията е
Cool”.

Брадясал младеж: Ужас! Десните са без представителство в парламента! Оставка! Долу! Защо не гласувах? И да бях гласувал - какво? Те щяха да ми откраднат гласа. И да не го бяха откраднали – какво? Той щеше да отиде за някой друг...

Влиза дама на средна възраст.

Дама на средна възраст: Напускам България! Не, няма да напусна – ще остана и ще протестирам. Но ще изгоня детето си от България. Не, може и да не го изгоня, но поне ще знам, че съм му казала, че тука не се живее добре.

Влизат чичо и лелка.

Чичо и лелка едновременно: Какво се тръшкате бе, какво има? Разкарахме мутрите от власт. Сега за бизнеса е добре! ШАНС ЗА ОРЕШАРСКИ!!!! ПОБЕДА!!!

Брадясал младеж: Аз ще изляза на улицата! Ще отида до френското посолство с кошница плодове, за да благодаря на посланика за подкрепата на протеста!

Чичо и лелка: Ние па бяхме до руското посолство, там ни почерпиха с конфети и мороженое.

Дама на средна възраст: Аз пък заради такива като вас, московски изроди, напускам България... Това де, ще накарам детето ми да напусне.

Влиза активист!

Активист: Всички сте за затвора. Всички имате по някой лев в банките, нали, мръсници такива! Слуги на задкулисието!

Брадясал младеж: Ти па кой си бе? Имам 7 лева в банката, я не ми се отваряй...

Влиза автомонтьор, фен на Бойко Борисов.

Автомонтьор, фен на Бойко Борисов: Това ли искахте? Ще ревете за Бойко всички.

Чичо и лелка: Долу Бойко! Шанс за Орешарски!

Дама на средна възраст: Напускам България заради всички вас!

Брадясал младеж: Аз па ще отида до английското посолство, за да им благодаря заради...заради музиката на Хендел ще им благодаря. Това е Хендел бе, не е Муслим Могумаев.

Автомонтьор, фен на Бойко Борисов: Предсрочни избори веднага! Искам магистрали! Не искам Мишо Миков на мястото на Цецка в Народното събрание!

Активист: Вие всички сте мръсници бе! Един  от вас не става! Само аз съм пълен с морал като лайно с витамини!

Дама на средна възраст: Напускам България! Ако не я напусна, пак вие сте виновни!

В този момент отнякъде се чуват фанфари. Пада бомба, избухват фойерверки, в небето се понася дим...
След малко всичо се успокоява и ние виждаме как всичко около нашите герои е изпотрошено, но те са живи и здрави и продължават да се карат...

Завеса!

Финал!

Ето това е нашата кратка пиеса, създадена на базата на 20 – 30 статуса от последната година, които възстановявам по памет.
Ако пиесата ви е харесала – значи нямате никакъв вкус.
Ако сте познали част от репликите в нея като свои – тогава знайте, че предъвкваме чужди мисли, защото в това отвратително време да имаш собствено мнение е опасно и носи многобройни негативи.

Йожен Йонеско е написал „Плешивата певица“, ползвайки английски разговорник.
А какво ли щеше да напише, ако беше изчел цялата истерия от последната година в социалните мрежи?
Вероятно нямаше да посмее да се захване, защото, скъпи приятели, едно е да правиш изкуство, подреждайки нелепите всекидневни клишета в гротескно съчетание. А съвсем друго е да редиш квазиреволюционни повръщни и да създадеш от тях някаква картина на нашето общество...
Макар че...знае ли човек.
Както някой бе написал с графит през 1990 година на една софийска стена – „Мизерията ражда таланти!!!“.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.