За бомбите и разпродажбите

Внимание, дами и господа!
Имаме спешен проблем и като предпазна мярка ви молим незабавно да напуснете сградата...

Това се чу вчера около 14.00 часа в столичен мол. Поредният сигнал за бомба. Поредният фалшив такъв… Според някои медии, детски глас се обадил на телефон 112 и съобщил за наличието на бомба в сградата. Полицията все още работи по сигнала… Това е и информацията, която може да прочетете навсякъде, ако проявявате интерес. Аз бях очевидец на случката и ще ви разкажа какво значи да си обзет от паника, да припадаш до вратите на мола или пък как точно се чака на опашка за промоции, когато в самия магазин може да има бомба. Директно от мястото на разпродажбите и големите промоции!

Ще започна с това, че за самия мол не е новост да получават подобни сигнали. Дори напротив - може да се каже, че това е молът с най-много атаки под каквато и да било форма. Така че нито за служителите, нито за посетителите е странно и ново какво се прави в подобен момент. Изградената рутина е в сила и всеки се придържа към нея.

Когато се чу сигналът най-щастливи бяха именно служителите. Това значеше поне 4 часа за почивка. Всеки взе багажи си от магазините, пусна решетките, затвори касите, направи кафетата и се отправи към изхода: бавно и спокойно - наслаждавайки се на топлото време и изненадващата почивка. Естествено, ако наистина имаше бомба всички щяхме да сме мъртви досега. Нито един от нас - служители, посетители и зяпачи в/около мола не се отдалечи. Именно честите сигнали са направили българина особено недоверчив към подобни неща. Всички насядаха около мола - на пейки, в градинки и по тротоари в очакване на някакво съобщение, че може би молът ще затвори и всеки ще може да си се прибере у дома.

Интересното при българина е това, че той е безстрашен. Не вярва, че може да бъде убит като хлебарка и разкъсан от някоя бомба. Не се отдалечава от сградата и не се запитва - защо има подобни сигнали. Той стои отстрани и се смее на паниката. Ето това е българинът.

Докато всички чакаха молът да отвори, група посетители започнаха да прииждат и също да се редят пред сградата. Баба с пазарски чанти и колички чакаше и видимо недоволстваше, че някой е взел нейния ред. Сигурно нямаше търпение да се отворят вратите, за да си купи домати на промоция. Докато продавачките се молеха той въобще да не отвори същия ден. Тийнейджъри също чакаха, заредЕНи с ролери, скейтбордове и iPad-и. Искаха да прекарат поредната неделя в сградата, в която прекарват и всеки един ден от лятната си ваканция. Да обикалят безцелно, да ядат бургери и така да мине още един ден от тяхното детство.

По едно време някакво момиче на огромни платформи и с прекалено късо потниче припадна. Когато дойдоха от полицията, за да видят какво става и защо хора са се струпали около нея, тя припадна отново. И така всеки път, когато някой се приближеше. Дойде линейка. Паниката стана огромна. Молът не отваряше, промоциите изтичаха…

След повече от три часа най-сетне всички започнаха да влизат. Молът отвори. Пред врата настана опашка. Бабата, която чакаше за домати мина първа. Охраната на мола излезе да пуши, след добре свършената работа и „щателната” проверка. Българинът - безстрашен и жаден за молове нахълта навътре и до края на работния ден сградата не се изпразни. Поредният фалшив сигнал. Поредната проява на това КАКВО НЕ ТРЯБВА да се прави.

Е, хора вече отново имате мол. Ходете да прекарвате там всяка една секунда, която имате. Ако случайно гръмне - не се притеснявайте – в София има още цели седем мола. Кой от кой по-големи. Кой от кой по-показни…

И само още една вметка: някога, точно както при лъжливото овчарче, може наистина да има бомба. И може би само страхливците ще оцелеят…