Статия без статия

Имам приятели – вегетарианци.
Те казват, че могат да сготвят месо без месо.
Имали там разни заместители, соеви продукти, сирене тофу, не знам още какво...
Викам им – е нали сте вегетарианци, защо трябва да имитирате месо в ястията си.
А те ми казват – не винаги сме били вегетарианци, понякога трябва да имитираш някой продукт.
Уважавам избора им и макар често да им подмятам дебелашки шеги, смятам, че те заслужават уважение.

Имам и бедни приятели.
Те казват, че могат с 500 лева на месец да си платят тока, парното, да купят лекарства, дрехи, да хранят семействата си.
Аз ги питам – как е възможно – а те ми казват, че човек знае и две, и двеста.
„Купувам само стоки на промоция. Пазарувам мляко от една леличка. Домати – от село. Яйца – от едни братчеди на жена ми. Спрял съм парното, но съм на първия етаж и зимно време е топло от абонатната. Кабелната я деля със съседа и си делим разходите. Когато съм болен, карам доктора да ми изписва не западни лекарства, а българския им еквивалент. Не дупча билет, докато не видя контрольор в автобуса. Оправям се бе!“ – казва един мой беден приятел, който сега ще изкара 50 кинта като член на изборна комисия от една партия, за която никога не би гласувал.
50 лева са си 50 лева. Това му е токът (който той пести) за поне 2 месеца...

А имам скучаещи приятели, които се забавляват, без да има никакво забавление.
В някакъв ден, в който на всички им е скучно, те се наговарят, влизат във Фейсбук, отиват на страницата на някоя политическа партия и започват да пишат по адрес на лидера й – „Бременна съм от теб! Не се прави, че не помниш преди 2 седмици оня мотел в Триград“, „Ей, пич, ония 200 лева, дето ти дадох назаем? К‘во пра‘им?“, „Аз вярвам, че извънземните са създали вашата партия с цел да докарате рептилите, масоните и илюминатите тук“...
Естествено, моите приятели до един биват баннати от въпросната партийна страница, но приятното чувство за забавление без забавление ги зарежда цял ден със смях.

Това е статия без статия.
Днес седя и се чудя какво да ви разкажа.
И понеже има изключително много неща, но всичките са толкова тъпи, аз ви разказвам без да ви разказвам.
Нещо като Радан Кънев, който е с ГЕРБ, срещу ГЕРБ, с ГЕРБ, срещу ГЕРБ, с ГЕРБ, срещу ГЕРБ...
Или като Бойко Борисов, който беше за белене, срещу Белене, за Белене, срещу Белене...
Или като БСП, които бяха за задължително гласуване, срещу задължително гласуване, за задължително гласуване, срещу задължително гласуване...
Или като...ъъъ...бе като Веско Маринов, който пееше за БСП преди да разбере, че душата му иска да пее само за ГЕРБ!

Да, това определено е статия без статия.
Ако си имате някаква друга по-смислена работа, хич недейте да я четете.
Отдайте се на далеч по-смислени неща, като да работите работа без работа.
Да ядете храна без хранителна стойност.
Да получавате заплата без смисъл.
Да ходите на протести, от които следват нови протести.
Да наблюдавате правителство, което ръководи, без да ръководи.
И да живеете в държава без държава.

Имам едни приятели...
Те смятат, че всичко зависи от нас.
Те са готови с голи гърди да застанат пред танковете.
С невръстните си деца да застанат пред жандармерия и полиция.
С по едно цвете в ръка да застанат пред репресивните органи.
Тези приятели са смели и доблестни хора.
Те стоят отпред.
По-страшното е, че зад тях стоят едни други хора.
Тези хора ще изчакат онези отпред да пробият стените с глава.
За да може тези от втора линия да използват проправения път и да се възползват максимално от разчистването.
Тези хора бяха „псведохайдути“ в края на 19 век, после „активни борци“ след 9 септември 1944, после „дисиденти“ след 10 ноември 1989 година.
Тези хора са тофуто на нашата политическа трапеза.
Тези хора са заместителят на „новия морал“.
Тези хора правят политика без политика.
Държавност без държавност.
Демокрация без демокрация.
Огледайте се и ги вижте...
Те отново стоят зад гърба ви и са готови да атакуват, когато вие разчистите всичко.
Това е краят на тази статия.
Статия без смисъл.
Без текст.
Без особена надежда.
Огледайте се зад гърба си.
И следващия път започнете оттам.