Живот на „кота нула*”

 
Едно от най-важните неща в  тоя живот е къде си се родил. И последващата история доказва това. Ако момчето, за което ще разберете, беше извадило късмет да  например – американски гражданин, той щеше да получи цялата грижа на планетата. Щеше да се е превърнал в „прецедент”, за който цял свят трепери и нищи съдбата му. Ако поне кожата му беше чисто бяла, а косите му ангелски руси, светът щеше да плаче за него. Тогава медиите щяха да го показват не като екстравагантен експонат, за който няма какво да се направи, а щяха да призовават за помощ и спасение. Щяха да ангажират вас лично, да си блъскате главата в търсене на решение.
Но различна е съдбата на родените някъде другаде... Да бъдем честни – толерантният ни цивилизован свят е такъв само за някои. Останалите са статистика или случаи в рекордите на Гинес.
Смъртта и болката на едни е повод да се водят войни. А на други – просто неизбежна съдба.
Прочетете за момчето с гигантските ръце. То няма да заживее по-добре от това. Но вие ще разберете, че справедливостта в наши дни е въпрос на география. Добре е да го знаем.

А вие - къде сте родени?
 
Той се казва Калеем, на 8 години, роден в Индия с  ръце – два пъти по-големи от тези на нормално бебе.  Нещо се е случило с тялото и живота на малкия Калеем и днес той продължава да е  медицинска  загадка. Има тяло и ум на момче, но ръцете му са толкова огромни и тежки, че е  трудно да извършва елементарни човешки дейности – да се храни, да държи разни неща, да си завърже връзките на обувките. Всяка от ръцете на това индийско момче е дълга 33 см – от началото на дланта до върха на средния му пръст. Калеем има два камъка наместо шепи. И докторите се чудят защо. Никой не е могъл да направи нищо, за да спре ръцете на Калеем да се подуват. Но какво е онова, което тревожи най-силно това дете с неясна съдба?

Калеем отговаря – „страхът на другите”. Те не могат да  понесат деформацията, отклонението от онова, което би трябвало да бъде. „Не мога да ходя на училище, защото другите деца са ужасени от ръцете ми”, казва Калеем. И както най-често се случва, когато някой е имал неблагоразумието да се роди различен – те го бият. Събират се и си подвикват – „хайде да пребием оня с гигантските ръце”.  И понеже по закон една беда никога не идвала сама...Калеем, освен че не може сам да сложи риза на раменете си, е дете от бедняшко семейство. Баща му и майка му общо печелят по 15 долара на месец. И се молят да намерят помощ за сина си, безуспешно засега.
45-годишният баща на Калеем – Шамим, не спира да се обвинява, че не печели достатъчно, за да може да  промени живота на Калеем- „Искаме да го заведем  в болницата, но някой път парите толкова не стигат, че  жена ми се принуждава да проси.”
А Калеем – него трябва да го хранят. Едно от малкото неща, които може да прави е - с  два пръста някакси да задържа чашата вода и да я изпие сам.
Единствената среща на Калеем с доктор досега е  завършила с думите – „Доколкото знам, това е крайно рядък случай. Не съм виждал такъв в медицинските журнали и дори в Интернет. Преди да се направят генетични тестове, не можем да кажем от какво е причинена тази деформация. Иначе, като изключим нея – здравето на момчето е добро. Другите му органи работят”. Ако ръцете му продължат да се  уголемяват обаче, това може да натовари сърдечносъдовата система и да съкрати живота му.
Все пак, двама доктори от Делхи предположили, че състоянието на 8-годишния Калеем може да се дължи на 2 неща – лимфангиом (заболяване на лимфната система) или необичаен тумор.
Всички са озадачени, докато едно малко момче от Индия живее въпреки тяхното озадачение. То е фен на крикета, нищо, че не може да играе. Обича братята и сестрите си, но му е трудно да ги гушне. И е роден на място, на което нещастието е позволено.
В някои части на иначе цивилизования ни свят е така.
 
 
*кота (значение на думата, спец.) – височина на точка, отчетена от даден хоризонт