Синьото или червеното

Напоследък сънувам странни сънища...
Преди няколко дни сънувах, че Коцето Калки и Благо Джизъса ходят по вода. След като спряха да ходят по вода, двамата отправиха някакви заклинания и превърнаха същата тази вода в отлежало шотландско уиски.
Събудих се, плувнал в пот и изтчах до компютъра, защото бях запомнил последнте думи от заклинанието им.
И когато ги написах, се оказа, че тези думи са част от статия на Ивайло Нойзи Цветков в Офнюз, озаглавена „Иван Костов като вестител на DIES IRAE – един DE PROFUNDIS поглед към алиенацията на семплия илитерат, обладаващ комплексът на STABAT MATER DOLOROSA”.
Странни сънища.

Така например преди седмица сънувах, че съм кандидат на Реформаторския блок за депутат в Кнежа.
„Кажете каква антикомунистическа дейност сте развивали?“ – ме попита строг и справедлив глас на интервюиращ.
„Ами, аз таковата, преди време казах на мама, че червените чушки са адски гадни“ – казах аз силно притеснен.
„А завършил ли сте висше образование?! При нас е задължително да завършиш поне един РеПУЦ“ – продължи интервюиращият и когато аз понечих да отговоря, се събудих, защото бе 7 часа сутринта и часовникът иззвъня. Бях го навил, защото по Нова имаше участие на любимия ми Таско Ерменков!

Вчера се видях с един приятел, който взе да ми разправя, че и той имал странни сънища.
„Сънувам“ – вика приятелят ми – „сънувам, че съм евродепутат от листата на БСП. Вървя из Брюксел и гледам в покрайнините на града – мандра. Викам си – тука не може да няма прясно сиренце! После обаче се сещам, че съм евродепутат. Викам си – никакви мандри. После обаче се сещам, че съм от партия с над 100-годишна история. Викам си – е, айде де, една мандра повече или по-малко. И после се събудих, плувнал в пот...“

Сънищата, скъпи приятели, не са случайност.
В съня човек отреагира това, което му се е случило наяве.
Така например - когато за първи път ме осъдиха от „Топлофикация“ сънувах, че се забавлявам, като пускам умерени количества ток на Вальо Топлото.
Когато „Топлофикация“ ме осъдиха за втори път, към Вальо Топлото кой знае защо се добавиха Румен Овчаров, Кадиев и няколко топлинни счетоводители, които бях виждал в сутрешните блокове на телевизиите.

Понякога седя и се питам – какво ли сънуват маститите политици.
Пробвайте и вие да се позабавлявате по темата.
Мишо Миков сигурно сънува как е в родня си Видин и гони комарите край Дунав, размахвайки „Диалектика на природата“ на Карл Маркс в едната си ръка и „Антидюринг“ на Енгелс в другата.
„Уоши комауи, гадни комауи, комау-геубаджия“ – вика Миков в съня си.
А Радан Кънев сигурно сънува как Зелените пристигат с 3 896 471 лева и искат да водят листите на РБ в Кърджали, Силистра и Исперих.
Дори не искам да си представям какво сънува Волен Сидеров. Там сънищата са реалност, а реалността – един голям сън по музика на Любе, Кобзон и група „Епизод“.

Но има един човек, който никога не сънува!
Това е генерал Борисов!
Докато вие спите, той бди за вас.
А администрацията му също бдеше. Особено МВР, които слушаха, слушаха...
Почти всеки мобилен телефон в KLETA MAJKA BALGARIQ!!!
Изобщо, сънищата отразяват действителността, но по особено зъл и извратен начин.
Ако сте гладен, вероятността да сънувате, че сте на трапеза, на която има млади печени прасенца, хайвер от белуга, гъши дроб и дива сьомга от Нова Скотия е огромна.
Ако сте преуморен, вероятността да спите и да сънувате, че сте буден, за да може, когато наистина се събудите след няколко часа, да се чувствате още по-зле е наистина голяма.

Ако ви е писнало от всичко, което се случва в България, то тогава може да избягате на другия край на света, но отново ще сънувате един и същи сън.
Седите пред една маса. Зад масата стоят Бойко, Волен, Радан, Доган, Костов, Миков, Местан.
На масата 2 хапчета.
Синьо и червено.
„Кое ще избереш?“ – питат всички едновременно.
„Има ли значение?“ – питате вие.
„Няма никакво значение! Това е просто един сън!“ – отговарят те.
„А ще се събудя ли някога?“ – питате вие.
„Не! Спи си! И без това ние бдим вместо теб!“ – отговарят те.

Айде, лягайте да спите. Започва предизборната кампания.
Синьото, червеното...
Както казваше един строителен работник от Радомир – „Батка, се в гъз! И се в моя“...