НЯМА ПАРИ

Десетки души изгубиха живота си това лято след проливните дъждове. Стотици хора останаха без домове. Потопът отнесе със себе си мечтите, надеждите и историите на малкия човек. На онзи, който е задължен да плаща тока, водата и данъците си навреме и смирено да подава - и другата си буза за поредния политически шамар. Защото смирението е най-безболезненият начин за живот в тази болна държава.
Дотук с потопите и хората! Ние сме на прага на най-рейтинговия сезон и жертвите на апокалиптичното лято остават просто черна статистика, защото сега е време за шоу!
Броени дни остват, докато ефирът вкара в домовете ни  ВИП персоните на България. Драгият зрител тръпне в очакване да се срещне очи в очи със силиокон на килограм, който освен, че седи добре на екран, може да говори, спори и да мие чини. ВИП къща, ВИП съквартиранти, как да не се почувстваш ВИП зрител?
На мен лично ми изглежда малко шизофренно, докато стотици българи останаха без домове и не се знае къде ще прекарат зимата, нас да ни развличат с представителна извадка от елита на България, която ще нищи клюки в луксозната къща. Ма то шизофренията си е вид гъвкавост в характера, която е необходима за всеки избрал да прекара живота си в майка България.
Просто е грозно! Изглежда ми също толкова неестетично, колкото това, че всеки чул-недочул почна да се залива с вода...
А, може би е време всеки от нас да си удари една студена кофа, не за каузата, просто ей така, за да изтрезнеем от глупостта и безсмислието, в което сме затънали.
Другото безмилостно риалити, което няма как да ни се размине тази есен е „България търси политик”. Очакват ни безброй скечове от добре познатите клоуни. Лошото е само, че в нашия цирк  не се смеем ние на клоуна, а той на нас.
Изпитвам ужас, че сега телевизията ще започне да залага на предизборните си герои и ще забрави за хората от Мизия, Аспарухово, Бургас и всички пострадали райони. Защото често, когато телевизията те забрави и народът спира да си спомня за теб... Дори и тези, които имаме покрив над главата си не трябва да се примиряваме, че достатъчна компренсация за човек, изгубил дома си е 300 лева. И, ако нямаме човечност, за да се изправим срещу този цинизъм, то поне чувството на страх, че може това утре да сме ние, трябва да ни води .
Необяснимо е как няма пари за пострадалите хора, но сега ще се налеят милиони в предизборни кампании. По телевизията ще се въртят клип след клип с надъхващи слова, как именно ТОЙ ще оправи живота ти, а единственото, което се иска от теб е просто да го избереш.
Как не се намери един по-хитър, който да дари парите от кампанията си за бедстващите райони? Защо си мислят, че ще ни се издигнат повече в очите като раздадат пет кебапчета, докато Кристина Димитрова и Веселин Маринов пеят на площада?
Защото ние си ги възпитахме така през годините и те разбраха, че, за да спечелят един мандат е достатъчно да кажат две-три романтични обещания на мегафона, за да влязат в парламента.
Защото на нас някак естествено започна да ни звучи, когато управляващите просто казват „няма пари”. Даже мисля, че „Няма пари” би бил един отличен слогън на правителството ни.
 
 
 
Автор: Гергана Шумкова