Лигата на неприятните

Лигата на неприятните
11-09-2014г.
59
Мария Маркова-Марчела

Бясно куче сипе лиги и уж през нас гледа, а всъщност болестта му няма как да ни подмине, защото нашият инстинкт за самосъхранение вече е закърнял до степен, в която си палим цигара, докато гледаме как ни разкъсват заразните зъби на това чудо - живота. Животът - онова, което ни се случва, докато се опитваме да намалим цигарите. А бясът е заболяване, което се предава чрез ухапване или чрез слюнка. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с приятното редуване на възбуда и парализи. Ако до няколко часа след ухапването или наплюнчването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, може да настъпи мъчителна смърт.

Усещате ли как напоследък мъчителната смърт на един цял народ заглушава дори шума на парите? От болка най-елементарен смисъл не можем да почувстваме. Отдавна няма и романтика в това да ни боли или поне аз не помня такава. Родена съм 1984 година. Малко след това тъгата е спряла да движи облаците и е започнала да кове пирони в главите ни.

Сега един общ гроб ни чака да го гмурнем и след години от него да поникне холограма без корен, която да обясни на новите аборигени, колко е лошо да мислиш с гъза си и да акаш в главата си. Те обаче съвсем начинаещи в белѝте, нищо няма да разберат и нещата ще се завъртят по онзи път на безкрайността, който прилича на припадналата от пиене и ядене осмица. А осмицата, когато не е в несвяст, е на пари и късмет...

След божественото число седем винаги следва осмицата. Тя затапва фонтанелите, без които не можем да излезем от майките си по естествен път. Как да живеем най-дълго и щастливо след като току-що са ни излъчили на живо от родилния канал е въпросът? 

Ето как - ако току-що животът, болен от бяс, ви е ухапал, ето ви ваксина под формата на няколко полезни съвета, които на територията на България винаги действат безотказно:

Мили, малки, невръстни дечица, непременно, още преди да сте проговорили, започнете да пишете. Преди това задължително се запознайте отблизо и задълбочено с научния жълт труд на професор Явор Дачков – един от първите, които се е сетиха, че докато акаш, може не само да четеш вестник, но и да пишеш вестник. А след това да вдигнеш гащи и глава високо и да се разхождаш по улиците все едно в кенеф никога не си влизал, особено пък по голяма нужда!

Преди да сте проходили, в периода, в който лазите, станете Трол и бъдете инструмент в ръцете на лошите, докато пораснете. Защото после, на дърти години, трудно се лази, но не е невъзможно – всеки ден има по няколкостотин доказателства за това. Абе обръщайте внимание на подмолното лазене още от малки и няма да съжалявате!

Като проходите и проговорите, станете телефонни измамници. Нямайте никаква хигиена относно това кого да докарате до инфаркт и на кого да откраднете последните 5 лева. Бъдете зверове, животни, безскрупулни свине. Мачкайте невинните, плюйте на морала и на сестра му Нешка Робева. Това ще ви даде сили и полезни умения да се качите нагоре по веригата, с която някой такъв като вас скоро ще пребие до смърт баба ви, за да й вземе малката, сладка пенсийка.

Ако се движите по опорните ми точки, в пубертета вече ще сте готови за журналисти. Ще имате доволен опит, който ще ви позволи един път завинаги да спрете да давате грешни пари за сапун. Отдалече ще ви познават по миризмата и ще ви посрещат с двадесетолевки и други огризки. Ще сте щастлив, нахранен помияр, който знае от кои балкони пада храна и винаги спи под тях. И е щастлив, и нахранен, и спи под тях.

В късния си пубертет може да се ориентирате към политиката. Дано да успеете да хванете периода преди Бареков да се е обесил, защото има много да научите от този ваш предшественик!

След това за малко можете да станете екстрасенс – само за малко обаче, докато не си кажете – „Ебаси, що не стана и аз един PR?!“. В крайна сметка в тази тъпа държава Патриция Кирилова и Нина Никол изкарват повече пари от един Валери Петров например – лека му пръст! 

Като ви омръзне да пишете прессъобщения за Бай Хуй, който иска да ебе млади момичета и затова гледа често да присъства в клюкарските хроники, може да станете тъпа, тъжна путка със съмнителен опит и недоклатено мнение. Да пишете бълвочи от рода на „Сексът и градът е виновен за всичко“ или „Страната на 30-годишните млади“, или, ако сте момченце, в крайна сметка винаги можете да напишете книга за вампири, която никой да не издаде, защото вече има такъв американски сериал, който си тече от години, но вие чак сега разбирате за него.

И в крайна сметка с целия тоя професионален опит и полезни контакти има вариант да се уредите да ви назначат като писач на оценки за въздействие върху околната среда. Щото е напълно възможно министърът на околната среда и водите да ви е бил колега в оня лайнян вестник, с който започна кариерата ви. Тогава вече наистина можете да се замислите дали да не се върнете в на майка си путката. Аз лично бих се замислила.

Бясно куче сипе лиги и уж през нас гледа, а всъщност болестта му няма как да ни подмине. Единственото, което ни остава е да учим децата си на лошо. Красиви лайна няма, а хората с добър метаболизъм са по-здрави. Така и така, каквото и да ядем в един момент го връщаме обратно на света в по-неприятен вид от този, в който сме го намерили. И както ни тресе любопитство всеки път след изхождане какво сме нарисували с гъз под нас, така и неприятните хора  будят повече мисли и страсти, изкарват повече пари, живеят по-дълго. И не професията прави хората, а хората правят професията. Светът има Стивън Хокинг, а ние си имаме Христо Ковачки. И (вероятно) не заслужаваме друго. Повече нямам кво да кажа!

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.