Апокалипсис V 2.0

Апокалипсис V 2.0
29-09-2014г.
15
Венци Мицов

Нищо не предвещаваше идването на страшния съд...

Денят започна като всеки друг ден. На женския пазар в София двама хамали се опитваха да си купят домати.
„Домати няма, бе! Това е модерен пазар. Имаме WiFi покритие и постоянно наблюдение, и GPS. Какви домати ви гонят?“ – почти сърдито изрече жена, която продаваше на място, където допреди няколко месеца правеха кебапчета и салата от боб и лютеница.
Сега мястото беше определено за бутик на Гучи.
Двамата хамали кимнаха тъжно с глави и тръгнаха пеша към Централна гара, без да знаят, че култовото заведение на Ресторанти и спални вагони, където имаше евтино шкембе вече не предлага евтино шкембе, а гуакамоле, кордон бльо, шатобриан, тартар от сьомга и френска лучена супа, богато гарнирана с грюер и ементал...

Да, нищо не предполагаше, че нещата ще се скапят рязко. 
В зала номер 6 на Софийски районен съд Ставри Петров чакаше решение на съдия Попниколова – строга, но справедлива.
„Ама аз имам само един радиатор, а получавам сметки от по 400 лева на месец. И на всичкото отгоре над 1300 лева уравнение за последния сезон“ – измънка неуверено Петров.
„Ще ви изхвърля за обида към съда! В съседната стая има охрана! – рече сидийката и тропна с чукче – осъден сте да заплатите всичко, барабар с лихвите и разходите за делото. Приспадаме ви 17 лева по давност!“.
И Петров с наведена глава излезе от залата, умувайки дали ако продаде Голфа, ще успее да си плати тарикатлъка, че е ползвал едно радиаторче последната зима.
Отвън чакаше Илиев.
„Илиев, ти нали си махна парното? Защо си пред съда?“ – попита Петров.
„Оказа се, че дори когато нямаш парно, трябва да плащаш. Аз не знаех, но сега разбрах. Дължа 1500 лева за последня отоплителен сезон!“ – рече Илиев и тъжно нахлупи шапката си...

По същото време пред „Техномаркет“ на Цариградско се беше извила опашка.
Жена с количка, студент, лелка и бизнесдама седяха един зад друг и чинно чакаха своя ред.
„Оф, от снощи съм на опашката. Преди мен един пенсионер взе 3 Айфона и за мен нямаше. Казаха, че тази сутрин идват новите и аз останах тук през нощта - говореше майката – Само се обадих на Гошо да донесе от нас пюренце да нахраним малкия... Маме, маме, стига рева. Ще ти пускам детски песнички от новото Айфонче“.
В този момент на паркинга спря полски фиат. От миниатюрното соц возило се изхлузи млад мъж, който се подпря на оградата и започна да брои някакви банкноти.
След няколкоминутно броене се намръщи и извади от джоба си Айфон 5.
„Кире, моля те, не ми достигат 100 кинта да си взема по-скъпия модел. Ела до магазина и ми дай, че не искам да си вземам скопената версия на телефона. Ще ме помислят за селянин“ – рече човекът с полския фиат. След което отвори вратата на колата, извади от задната седалка един компот от круши, отвори го с рязък удар с лакът и отпи.
„ Айде, идвай, ще те черпя компот, от село го донесох“ – рече в слушчлката нашият герой.

...по същото време в Министерство на отбраната служебният министър слушаше доклад на учени от БАН.
„Астероид ще удари България до 1 час - рече доцент Питагоров – Ето и снимките, които направихме. Трябва да предупредим съгражданите!“.
„Да ги предупредим, ама как? Нямаме бюджет за извънредни включвания по телевизията. Всичко отиде за отпечатването на бюлетините за изборите“ – рече минстърът. 
„Аз имам 1300 лева... Ама са в КТБ - рече ученият – Иначе веднага щях да ви помогна!“.
„Ок, момент. Имам приятел в БТВ!“ – каза министърът и набра по телефона си (някакъв евтин андроид, вероятно китайски).
„Здравей, министърът съм. А бе, може ли да съобщим нещо важно по телевизията. След час България ще бъде ударена от астероид!“.
Последва няколкоминутен разговор, в който армейския началник казваше само „Да, да, да, разбирам!“.
Разговорът приключи.
„Не става. Казаха, че могат да съдействат в къснте новини, но чак когато астероидът удари земята. Но трябвало да разкажат истории – баба Пенка остава без къща и крава. Чичо Киро е откъснат от къщата си, защото мостът е разрушен. Посланикът на Тринидад и Тобаго дарява 12 таблета на удареното село Йоаким Груево – пловдивско. Ей такива неща. А, можели да отворят и дарителска сметка, даже щели да навият Криско да е лице и да пее – ПОКАЖИ НА ТИЯ ХОРА КАК ДАРЯВАШ“ – рече минстърът...

И всичко си продължи по старому...
На женския пазар, в бутика на Гучи беше празно. 
А двамата хамали не намериха шкембе на Централна гара и хванаха гратис влака за Бургас, защото в Пловдив имаше една чудесна квартална кръчма с кебапчета, дълги по половин метър.
Пред Софийски районен съд се изви опашка от клиенти на Топлофикация, които с радост споделяха своя опит в съдебните дела.
Пред „Техномаркет“ попариха всички с новината, че не дават по повече от 12 Айфона на клиент.
...а астероидът, като видя, че не му обръщат внмание, се отказа и пое към друга галактика...
Където поне щяха да се поизплашат от него.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.