Гошо Хубавеца е ерген.
Както казва една песен – няма друг като него на Балканския полуостров.
Сега, ако питате дамите-журналистки, ще ви кажат, че няма и в Европа, но дамите-журналистки не винаги са най-доброто средство да се информирате.
Гошо Хубавеца е желан партньор.
Кой не иска заедно с него да бъде на крилете на обществения вкус?
Кой не желае и него да споменат в оная песен – „Аз съм Гошо, хубавеца, вечният ерген“.
Гошо не е сам.
С Гошо са още Пешо, Сашо, Ставри, Краси, Петко...Цецо...
Те заедно са елитна група, за която народният гений е казал...
Казал е...
Ъъъъ, май нищо не е казал, но да оставим тая работа с народния гений и да се върнем на добрите стари градски песни.
Има една девойка.
Тя не е точно девойка, защото е над 100-годишна вече.
Но, повярвайте, пластичната хирургия прави чудеса.
Девойката се казва Анна. Всеки, който е пил червено вино, е бленувал за нея.
А понеже червеното вино върви най-много със сиренце, то и Анна е свикнала да й подаряват...мандри.
Стар навик, датиращ от годините межди 1923 и 1944.
Анна е по-желана и от щерка на султана, макар че двете доскоро бяха в коалиция.
Днес обаче Анна е неразположена. Не е в кондиция и за да се почувства по-добре, казват някои, е време да постъпи в клиниката за нови разкрасителни процедури.
Нови скули, корекция на бюста, липосукция, че е хапвала повечко в последната година.
Нека оставим козметиката и пластиката да свършат своето, а ние да се насочим към Илия.
Илия гради килия.
Килията е в синьо. С тъмносини и светлосин нюанси.
Килията е трудно нещо. Трябва да се обмисли внимателно, да се иззида, да се шпаклова, да се подсили вратата...
Илия спечели 8 процента и нещо от доверието на всички, които имат нужда от килии у нас.
Илия обаче има проблем – има доста хора, които искат да живеят в килията му.
А тя е съвсем малка.
Илия се чуди как да се оправи с онези, които желаят да се докопат до онова, което строи – дали да вземе кредит и да го разшири...
Дали да спре да го строи и да се обедини с още някой, за да направят не килия, а МОЛ.
Или просто да протака...
Но да оставим Илия да пуска отвеса, за да не изкриви някоя стена и да отидем към някоя друга стара градска песен.
„Там далече някъде на юг
при султан Али Махмуд
седнал стария Ахмед“...
Тази песен събира доста фенове у нас.
Па и ние си я харесваме – ханъми, турско кафенце, лаф-моабет, баклавичка, шекерче у кафето...
Нема лошо, аркадаши.
Всички герои от горните песни имат едно общо – често идват при героя на тази песен.
Сядат, палят наргиле, трошат по някой лаф.
И после нещата се получават или не.
„Първата му носеше кафе,
втората играеше кючек,
трета свиреше с дайре“...
Изобщо – кой като героя на тази песен.
Но да го оставим и да се замислим кои песни изпуснахме...
„Гърди си с рози накичи“ – по-скоро не, розата е символ на социалистите...
„Брала мома къпини“ – не, тази песен е посветена на нещо, което ще се случи, след като се състави правителство и тогава ще берат каквото има за бране...
„Аз си имам две съседки“ – не, и тази песен ще е актуална, когато, живот и здраве, Гошо хубавеца направи коалиция с Илия и който друг дойде...
Има една песен, която обаче всички съвсем скоро ще запеем.
„Я кажи ми облаче ле бяло“.
Тази песен е характерна с това, че се пее когато си в емиграция.
А най-хубавото е, че по изпълненията и можем да премерим дали и доколко не сме забравили българския език...
А бе...
Който пее - зло не мисли.
Неслучайно едно време казваха на доносниците и ДС агентите „певци“.
Те пееха, за да може ние да живеем...
По начина, по който живеем...
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.