Преговори 2014

Една седмица преговори...
За една седмица могат да се случат много неща.
За една седмица можете да се разболеете от грип и да оздравеете.
За една седмица можете да забогатеете или пък да загубите всичко – зависи в коя банка сте депозирали спестяванията си.
У нас една седмица ГЕРБ водят преговори с политическите сили.
Ама преговори, та преговори.
То не бяха 7 часа с Реформаторите.
То не бяха 40 минути с БСП.
То не бе Волен, който сваля знамето на ЕС...
Преговори, та пушек се вдигаше.

Цяла седмица, скъпи приятели, денят започваше по един и същи начин.
Някой Кънчо или някой Андрей в студиото на някоя телевизия седи и прави сметка – „Начиии, саааа ако ПФ се земат с РБ и АБВ, обаче от ББЦ трима се отцепят, ама подкрепят БСП, които изненадващо се разберат с част от ГЕРБ, които обаче няма да играят с ДПС, ама АТАКА ако пък каже на ПФ, че в името на патриотизма са склонни да се обвържат с ББЦ, ама те пък ако кажат, че ДПС трябва да се коалира с РБ, ама там па ако ДБГ се обедини с независимите, които па напуснат ГЕРБ и ДПС в посока на...“

И се почва едно – 12+7+36+4+23+2+7+11+5...
И така от понеделник до неделя сутрин...
Никаква милост към нас, клетите избиратели.
Окей, ще го преживеем някак.
Знаем, че за една седмица можеш да отидеш до Норвегия с личния си автомобил и да се върнеш обратно.
Но партийната машина очевидно не е автомобил, а трактор и то от бавнозагряващите.
Навлизаме във втората седмица от преговорите.
Имаме няколко ясни неща – ГЕРБ няма да прави коалиция с БСП, ДПС, ББЦ и АТАКА, както и с АБВ.
Вземайте тефтерчетата и драскайте.
Останаха ПФ и РБ.
Ако тази седмица се разберат, ще имат, по мои груби спомени, общо 127 депутати – което ще им стигне, за да сформират правителство на мнозинството.
Чудесно.
А сега палете колите и кой откъде е.
Интересното свърши. Сега започва комичното.

Нощес сънувах странен сън. Сънувах, че доброволно съм се подложил на експеримент, в който заспивам изкуствен сън и се събуждам в края на 43 НС.
Тииит – усетих, че се събуждам...
„Коя година сме“ – попитах аз доктора.
„2018“ – отвърна усмихната медицинска сестра, на чиято ръка имаше лепенка – „медицинска сестра от гражданската квота на РБ“.
„Благодаря, сестро. Как е правителството?“
„Оооо, много добре. Откакто кабинетът направи няколко промени и здравният министър доктор Москов въведе квоти в здравеопазването се радваме на небивала демокрация“...
В този момент се чу някакъв адски шум.
„Ама какво става, да няма война?“ – попитах аз.
Докторът, който пишеше нещо в тефтерчето си, ме погледна с досада.
„Не, ГЕРБ санират половината болница с пари от бюджета. Изпълняват програмата си.“
„Браво! Ама защо само половината?“ – попитах аз.
„Защото така пишеше в програмата на партията.“ – рече докторът.
Чу се военен марш.
„Равнис! Мирно! Към саниране – напрееееед!“ – дочух глас.
„А това какво е по дяволите?“ – не се сдържах отново.
„Военният министър Ангел Джамбазки командва войската“ – отвърна медицинската сестра – „Бе спазена програмата на ПФ и казармата бе възстановена. Има няколко типа войски – зидаро-мазачески войски, ВИК батальон, втора дърводелска армия, ПВЦ-отряди и секретно поделение от алпинисти, които санират половината от сградите. Така ГЕРБ и ПФ постигнаха консенсус, малко след като те приспахме“.
Погледнах навън. Беше светла майска утрин. София бе облепена с плакати на Лукарски.
„Този не беше ли от СДС?“ – попитах аз.
„Беше, но напоследък, честно казано, е доста спорна фигура. Първо -пожела да прекръстим булевард Стамболийски на негово име. После, когато му отказаха, се яви в новото шоу на Слави Трифонов  - Умен и красив. Даже май го спечели и сега ще става водещ на някакво футболно шоу по телевизията“ – отвърна докторът и ми подаде термометър, за да си премеря температурата.
Един въпрос не ми даваше мира.
Поставих термометъра под мишница и погледнах притеснено лекаря и медицинската сестра.
„Докторе! Сестро! КОЙ? КОЙ е премиер в момента?“ – попитах плахо аз.
„Вече няма премиер. Реформираха дълбоко системата. Сега на всеки 2 седмици гражданската квота към съвета към НС избира представители, които на базата на своите гласове избират кои 5 депутати да управляват за 2 седмици страната. От друга страна депутатите са задължени на всеки месец да сменят парламентарните си групи чрез сложен алгоритъм, измислен от Мишо Константинов. Така се гарантира прозрачност, а от друга страна - всяка партия освежава идеите си с нови лица.
Така ГЕРБ станаха фенове на съдебната реформа, а пък ПФ признаха правото на ЛГБТ да правят прайдове. Всичко е под контрол“ – отвърна докторът.
„А Бойко Борисов? А Цветанов?“ – невярващо попитах аз.
„Станаха президент и вицепрезидент от квотата на ГЕРБ. Има и президент от квотата на РБ – Радан Кънев. Валери Симеонов и Каракачанов са от квотата на ПФ. Има и от гражданската квота, ама там са на ротационен принцип, та не мога да ги запомня.
Грубо, има 4 президентски двойки и всички са много щастливи и доволни“ – отвърна сестрата и погледна термометъра – „Имаш температура, приятелю. Сега ще ти изпишем антибиотик и ще се оправиш за една седмица“...

В този момент се събудих.
Беше понеделник, 7,30 сутринта.
Новата седмица вече започваше.
Нови преговори.
Нови пазарлъци.
Не, тази сутрин хич няма и да им гледам сутрешните блокове.
Да се оправят.
Аз си имам друга работа.
Ние, обикновените хора гледаме за една седмица да свършим нещо, с което да нахраним семействата си.
Онези горе за една седмица се опитват да разпределят държавния порцион.
Бе изобщо – преговори да има.
Преговаряйте.
Както би казал един мой познат от Долно Уйно, кюстендилско – „Братле, през х*я са ми“...
Но това го казва моят познат, не аз.
Да не си кажете, че съм политически некоректен...