Актуално! - Актуални публикации

За героите и предателите...

16 November 2014   349

Автор Адриана Аврамова

За героите и предателите...

Мисля, че имаме много поводи да се гордеем, че сме българи. Богата история, красива природа, талантливи хора. Имаме герои - Левски, Ботев, Бенковски, Волов, Райна Княгиня...Герои от миналото.

Но в днешна България ни липсват новите герои. Тези, които да носят в себе си светлите идеали и ценностите на древната ни история. Тези, които знаят какво е чистосърдечна любов към родината. Всъщност, държавата ни е пълна със зверски талантливи хора. Имаме шампиони в различни спортове, състезания и конкурси. Но победата, медала и титлата нямат значение, когато нацията е разединена и не вярва в една обща идея и кауза.

На скъпата ни България й липсват онези, които носят духа на българщината и не просто не ги е срам да се нарекат „българи'' пред света, а се гордеят с това. Развяват българското знаме с онзи плам, радост и гордост в очите, така че всяка титла да изглежда нищожна. Защото за истинските шампиони победата не се измерва в награди, пояси и милиони.

Имам добра новина, българи!

Вчера България намери своите победители. Не, не просто победители. Имаме си съвременни герои. И да, те са едно малко дете, което пее от душа и един голям мъж, който се боксира със сърце. Съвременните герои, за жалост на едни - не са изтънчени класици, виртуози, литературни гении и прочее. С кого да се гордеем, ако не с такива хора?

Крисия стана втора на Евровизия и развълнува цял свят с изпълнението си. Едно очарователно дете (което, ако се беше родило другаде, може би вече щеше да е световноизвестно) излезе с българското знаме и пя за страната си. Едно десет годишно момиче в компанията на две момчета донесоха онази гордост на България, която ни липсва от много време. И не заради второто място, а заради онова пламъче в очите им, което така липсва на младите българи.

Кубрат не победи Кличко, но се справи достойно. Победата не е важна. Важно е, че един българин ни показа как се прави. Стъпка по стъпка достигна мечтата си, стигна до върха и пак не забрави да развее трибагреника ни. Този българин заслужава уважението и поклона на цялата ни нация. След 20 поредни победи в професионалния бокс и една загуба - Кубрат продължава . И със сигурност му предстоят още много успехи. Не лични, общи - за България, за мен и за вас. Защото, както той самият казва – „Продължаваме напред. Българите не се отказваме”. Респект, Кобра, че се изправи и достойно защити името и страната си.

Мисля си... Боже, колко бях щастлива вчера, че тази нация не е безчувствена и още може да мисли като едно голямо цяло. Не бях виждала такова нещо. Чувах как съседите ми викат от радост при всеки обявен резултат в полза на Крисия и България, и при всеки удар на Кубрат. Заведенията бяха пълни с хора, събрали се да гледат нашенците. Фейсбук буквално беше взривен от статуси и коментари в подкрепа на Кубрат. Тръпката по време на химна, когато цялата зала пееше с Кубрат „Мила Родино”- това не се описва, знаете. То се чувства от всеки, който носи българското в себе си.

Днес станах с идеята да напиша позитивен текст за новите герои, за достойните загуби и за обединението на норода. Повярвах, че в тази напълно обедняла отвсякъде нация има бъдеще и има надежда, защото не сме забравили значението на думички като „заедно”, „подкрепа” , „родолюбие” и разни такива. Понеже и аз, заблудената, все съм си мислила, че само когато нацията се обедини, може да се оправи държавата. Така ми се искаше да напиша всичко това. Но...

Утрото е по-мъдро от вечерта - така са казали хората. Не знам колко по-мъдро беше днешното утро след вчерашните емоции, но със сигурност не беше „добро”. Беше мрачно, черно и гадно. Защото пак се намериха МНОГО хора, които да провалят и малкото поводи за радост в тази клета държава.

Съжалявам, че ще го напиша. Но вчера се погребахме като нация. Някъде след загубата на Кубрат.

Аз вярвам, че, когато един човек се бори за нещо и, когато го прави представяйки цяла една общност, в случая българската, просто сме длъжни да го подкрепим. И да падне, и да бие.

Що за хора, що за българи сте вие, които вместо да извикате от кеф, че едно българско момче е на ринга и се бори с всички сили да донесе победа на България, седите във Фейсбук и го хейтите, че е загубил?! „Голям зор за нищо”, „Нищо не става от тоя, показахме го на света”, „Кличко е недосегаем, давай ти си най-добрият” , „Кубрат е загубеняк” - това бяха само малка част от статусите и коментарите ВИ, които спрях да чета. Как така от „българи юнаци” преминахме набързо към „тоя к’во си повярва, къде е тръгнал?”. Не разбирам.

Да кажем, че българите сме родени победители, че не сме свикнали да губим и се задоволяваме само с първите места - добре, ама, когато един човек носи радост и просълзява милиони по света, нямате право да се вживявате като разбирачи. Или пък намериха се и такива, които да изхейтят и представянето на Крисия. „Кво й се кефите на КрисиА, писна ми да чета за нея”...

Ще ви кажа нещо на тези, псевдопатриотите, които, когато има победа са горди българи, а, когато налице е загуба - се превръщат в чуждопоклонници и предатели. Вие сте срам за България. От вас, драги хейтъри, няма да излезе нищо - ще седите пред телевизорите и ще люпите семки, и ще псувате сънародниците, докато те жънат успехи и се опитват да донесат радост на България и на хората, които ги подкрепят и са горди, че има кой да ни представи пред света ДОСТОЙНО.

Срам ме е от такива като вас. Не заслужавате нито Крисия, нито Кубрат.

Не искам хора като вас, предатели и хейтъри, в България. Вие осакатявате тази страна само с това, че дишате и съществувате - казвам ви го директно.

И друго ще ви кажа - Крисия и Кубрат ни показаха, че за България има надежда. И тя е в хора като тях - истински, талантливи, амбициозни, целеустремени, вярващи. Хора, за които изразът „България над всичко” не са просто думи, а мото в живота. И, които, когато печелят, печелят не просто титли, не просто лична победа, а победа за цял един народ и една малка България.

Дължим едно голямо БЛАГОДАРЯ за Крисия и Кубрат за това, което направиха вчера. И дълбоко уважение към таланта и борбата им. Едно дете и един мъж ни припомниха какво е да си българин. Поне на тези от нас, които искат да се припознават като такива.

Кубрат, Крисия , вие не сте просто победители. Вие сте новите ни герои. Никоя титла и победа не си струва, когато е посрещната с освирквания.

Истинските герои хората ги обичат, защото имат сърца. А вашите сърца са големи и в тях сякаш е издълбано дълбоко „България”.

Благодаря, че ми дадохте поредната причина да се гордея с произхода си! И майната им на хейтърите. "Не се отказваме. Продължаваме напред".



Виж още от Актуално! »

Помиярът носи фес

Помиярът носи фес

Даже еничари не сте, защото ви липсва трагиката на принудата. Вие сте осъзнат избор, вие сте доброволно вдигнатата ръка, вие сте ръцете, които сами си навиват чалмите и сами си свалят гащите. Вие сте потурнаци по желание и дьонмета от доброволческия корпус. Вие дори нямате болен човек вкъщи, заради когото да правите трудни избори. И затова никога няма да бъдете българи с българите, турци с турците, нито антикомунисти с евроатлантиците. Ще бъдете равни единствено с помиярите и точно това трябва да пише на моралния ви гроб.

23 February 2017

Отворено писмо за Крисия

Отворено писмо за Крисия

Разочарована съм, че текстът ми не предизвика адекватна и зряла дискусия по отношение на това как славата се отразява на децата, но за сметка на това избълвахте куп гнусотии по адрес на Крисия. Което не ви прави чест, защото пред същото дете се прекланяхме само преди две години. Във ваше дясно в сайта, в графата най-четени, ще видите мой материал от 2014-та година, когато Крисия беше нашият герой и повод за радост и усмивки. Искаше ми се статията ми да стигне до нея, за да разбере, че нищо не е по-прекрасно от пълноценното детство, защото то няма да се върне.

22 February 2017

Ние - индианците на Европа

Ние - индианците на Европа

То като сме демокрация и светът толкова се вълнува от темата СЕТА, не е ли редно да се започне разговор защо подминахме опцията референдум? Това е един от най-важните въпроси за икономиката и бъдещето на страната все пак… Но за разлика от индианците, които държали да умрат на земята си, ние лесно се мятаме на самолета в поиск на по-достъпно ГМО и по-голяма плазма.

20 February 2017

Коментари


Специален коментар