Кой ще ражда българчета?

Кой ще ражда българчета?
28-11-2014г.
26
Адриана Аврамова

Казват, че майчината любов е най-силна и сигурно е така. На мен тя не ми е позната. Изпитвала съм любов по различен начин към родителите си, приятелите, дори към мъж, но не разбирам онази майчината. Непонятно е за мен как една жена става родител и пренарежда приоритетите си моментално. Вече няма „аз”, има само „ние”.

Честно казано, изпитвам известен страх да стана родител. Дали, защото по-трудно се разбирам с децата, или по-точно, те мен не ме разбират... Дали, защото ме е страх, че един ден може би ще трябва сама да се грижа за детето, или просто съм твърде млада. Или си търся оправдание...

Питам се - има ли правилна възраст да станеш майка? Моята ме е родила на 21 - на колкото съм аз в момента. Тогава времената вероятно са били други, може би е било по-лесно да създадеш семейство... Но майка ми явно не се е страхувала да бъде родител. Може би това се нарича отговорност – нещо, за което не съм готова. И по-лошото - не мисля, че някога ще бъда.

Не спирам да мисля какво е да си майка. За това как едно дете преобръща живота на жените, те стават неузнаваеми. Спират да са егоисти, лишават се от собствените си нужди, за да му купят поредната прищявка...и така цял живот.

Да, майчинството ме плаши. Особено като се сетя - как се гледа едно дете в днешно време, тук в България. С какви финанси? Някой изчислил ли е колко струват разходите за едно бебе и колко е средната заплата на едно нормално семейство? Понеже дълбоко се съмнявам да попадна на олигарх, та да съм спокойна, че детето ми ще има всичко, от което се нуждае.

И каква майка бих била аз - дали ще съм строга, как бих възпитала детето си?

Ако е момче - как да го науча да се държи уважително с хората, с момичетата, да не се превръща в онова масово явление, наричано с гордото название „курвар”.

Ами, ако имам дъщеря - плаша се като гледам какво се случва с момичетата в днешно време. На 12 изглеждат като 20 + годишни, ами ако някое момче я нарани - как ще я успокоя и ще я накарам отново да повярва в любовта?!... Ще мога ли изобщо да се справя?

Ами образованието - какво ще учат тези деца? Нали, ако съм родител ще искам най-доброто за тях. Кое е най-доброто тук, в България ? Аз уж завърших една от най-престижните гимназии в страната, а сега 2 години по-късно, тя се руши - буквално и преносно. След 3-4 или десет години какво ще е нивото на образование в България и кой изобщо ще преподава? Тези студенти, които насила влязоха да учат педагогика заради ниския бал, а иначе запиват в Студентски град всяка вечер ли? На какво ще учат децата ни? Детето МИ?

А после, когато тези деца пораснат и вече са самостоятелни - как ще се реализират? Аз съм против емиграцията, затова съм тук, в България, но ще има ли с какво да се изхранват бъдещите поколения, които решат да останат в родината си? Съмнявам се.

Просто се опитвам да си представя как ще изглежда животът в България през следващите години. Да добия представа в каква среда ще растат децата ни един ден. Ако все още има българки, които да раждат, разбира се. И, които да не ги е страх, както мен.

И, докато аз и други млади момичета лавираме между купчина въпроси за майчинството, докато ни е страх да родим не просто сега, а изобщо и по принцип, един друг етнос прави бебета на конвейер. Докато аз се чудя как ще гледам дете и какво бих могла да му осигуря един ден, едни други момичета, ромки, този въпрос не си го задават. За тях не е важно, защото те самите не са имали нещо повече от своите родители. Живеят бедно, мизерно, без работа и сякаш единственото им занимание е да правят деца. Не по едно. По две, по три - колкото дава Господ. А Господ дава много. За тях няма правилна възраст. Те раждат месеци след като като им е дошъл цикълът. На 13-14 години деца гледат деца и продължават да правят. И да ви кажа - тях не ги е страх. Дори като раждат и изоставят децата си - пак не ги е страх. Като ги раждат във външните тоалетни на порутените си къщи - също не си го слагат на сърцето. Като ги убиват, уж случайно, от невнимание, пак го преживяват. От какво да ги е страх?

Нас трябва да ни е страх.

Дали ще можем да отгледаме децата си - сигурно ще можем, сигурно ще се научим, но дали България ще иска нашите български деца след някоя друга година?

И друго - чудя се дали престрашилите се бъдещи български майки ще искат България за дом на техните деца? България, която почернява... както искате го разбирайте. Едва ли.

Страх ме е каква майка ще бъда, но сякаш повече ме е страх какво поколение ще завещаем на МАЙКА БЪЛГАРИЯ.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.