Зимна приказка

​​

Там навън, до контейнера за боклук на улица „Зимна градина“ номер 38 Б седеше, увит в стар сив шал човек, на възраст около 75 години.
Нахлупил вехта барета, с дълга бяла брада човекът ровеше в контейнера и отстрани се чуваше „Пу, мамка ти, къде си бе, къде си?“.
Двама ученици с папки в ръце преминаваха покрай контейнера.
„Чиче, на ти 50 ст‘инки да си купиш половин хляб“ – провикна се единия ученик.
Възрастният човек извърна поглед от контейнера и погледна двамата ученици.
„Вие в художествената гимназия ли учите бе, келемета“ – рече той.
„Не, учиме балет“ – сопна се другият тийнейджър – „С тия папки какво друго да учим?“.
„Чиче, вземи тия 50 стинки бе. Ходи си купи баничка“ – рече другият ученик и подаде 50 стотинки на клошаря.
„Вижте сега. Аз пари си имам! И то много пари“ – рече клошарят – „Не ми трябват вашите 50 стотинки. Но ако искате да ми помогнете, ще сте ми от полза“.
„Какво да ти помогнем? Да ти изровим някоя порция мусака от контейнера ли?" - рече другият, очевидно по-заядлив младеж.
„Значи…Нали сте художници. Тука вътре, сред всички останки има една моя картина. Много е скъпа. Само че по погрешка съм я изхвърлил в боклука“ – обясни възрастният мъж.
„Аха…Значи вие сте така популярния Пикасо от улица Зимна градина“ – ухили се единият ученик.
„Пикасо не съм. Но някога бях много известен художник“ – отговори човекът и отново се зарови в контейнера.
„А сега не сте ли“ – попита другият младеж – „защото ако някога сте бил известен, значи сте известен и сега“.
Старецът ровеше все по-съсредоточено. Извади някаква риза, после стара грамофонна плоча. След това започна да мята панталон, пакет с обелки от картофи…
„Не, някога бях известен, сега само картините ми са такива. Имам свои картини във Франция, Англия, Америка, Германия. Картините ми са много скъпи“ – рече той – „но без да искам съм изхвърлил най-хубавата си картина“.
И съвсем налудничаво взе да рови, но в един момент се подхлъзна на някаква обелка от домат.
Падна и удари рязко главата си.
И не помръдна.
Двамата тийнейджъри уплашено погледнаха.
„Ей, тоя да не умря бе?“ – рече единият.
„Ще се обадя веднага на 112“ – каза другият.
45 минути по-късно, с очевидна неохота, линейка на „Бърза помощ“ качваше стареца на носилка.
„Значи казвате, че е паднал, докато е ровил в контейнера? А знаете ли как се казва и кой е?“ – питаше докторът младежите.
„Не знам, но твърдеше, че е известен художник. И търсеше най-добрата си картина в контейнера за боклук“ – отговори единият от младежите.
И докато всичко това се случваше, възрастният мъж се надигна от количката и с немощен глас се провикна
„Моля ви, намерете картината. Ще я познаете. Много е ценна“.

Минаха две седмици. Един ден, докато се стягаше за училище единият от младежите пусна телевизора.
„Днес, на 75-годишна възраст ни напусна художникът X“ – съобщи новинарят.
И тогава младежът видя с ужас снимка на онзи клошар, който ровеше в контейнера за боклук.
След секунда вече звънеше на своя приятел.
„А бе, оня човек…От кофата за смет…Не ни е излъгал“.
След около час двамата бяха до контейнера. 
„Търси, макар че се съмнявам. Според мен са изхвърлили боклука отдавна“ – рече единият от двамата ученици в художественото училище.
И двамата се заровиха.
И тогава, на дъното на контейнера единият видя голям лист.
Формат А3.
На листа беше нарисувано нещо.
Когато младежите успяха да го вдигнат, видяха една картина.
На картината имаше прекрасна планина. Синьо небе. Птици, които прелитат.
Имаше къщичка, пред нея – двор, на който малко дете играеше с куче.
А отгоре, с червен маркер бе написана голяма дума.
Думата беше с три букви.
Започваше с К. 
Следваше У.
И завършваше с Р.
„Егати, тоя вярно се е чалнал“ – рече единият младеж.
„Да вземем да изтрием това К*Р, ако може и да продадем картината. Сигурно струва маса пари“ – рече другият младеж.
И двамата навиха листа А3 формат на руло и поеха към дома на единия от тях, за да видят дали могат да поправят картината.

Защо ви разказах тази история?
Идея си нямам.
Просто в последните дни, когато чета за култура и неволно посягам да се хвана за КУ…за кобура.
Това не е много възпитано, нали…