Денят Х

Денят Х
18-12-2014г.
26
Читател

В Русия има само едно нещо, което е по-страшно от обезценката на рублата, и това е мълчанието на Владимир Путин

 

Четири часа. 1200 журналисти. Това ще представлява годишната пресконференция на господаря на Кремъл днес. Притиснат от санкциите на САЩ и техните съюзници, Владимир Путин ще застане пред руския народ, който очаква отговори. А светът очаква да разбере какво го очаква през следващите десетилетия.

Русия и Западът преживяха най-напрегнатата година, а отношенията им са в най-студената си точка след разпада на СССР. През 2013 г. Русия спря опитите на САЩ да свалят режима на Башар Асад в Сирия, под чието крило се крие последната оцеляла руска военноморска база извън Русия. Владимир Путин пък обра овациите на пацифистите и оглави класациите за най-влиятелен човек в света. Следващият удар на Кремъл бе чрез верния на Москва украински президент (вече бивш) Виктор Янукович, който в последния момент се отказа от асоциирането на страната си с ЕС и завъртя кормилото на Украйна към Евразийския съюз.

Това бяха два шамара, които Запада сякаш бе отвикнал да получава през последните 25 години. Реакцията на САЩ и съюзниците им не закъсня и те направиха всичко възможно да прекратят „режима на Янукович“, за да върнат Украйна в правилния (според интересите на Запада) курс.

Оттам нататък всичко се разви стремглаво надолу: Русия прибра обратно при себе си територията, на която се намира „люлката“ на руския военноморски флот и откъсна най-гъсто населените с рускоезично население и най-богати на природни ресурси и промишленост области на Украйна. Западът въведе санкции срещу Кремъл, а в двата лагера се разрази пълномащабна информационна война, с привкус на пропагандата от ерата на Желязната завеса: изведнъж на хоризонта изплуваха позабравените терзания на хомосексуалистите в Русия, а всичко, което изглеждаше изцапано или недовършено зад кулисите на Олимпийските игри в Сочи, бе подигравателно сочено с пръст от западните медии.

А в България, която този път е в лагера на Запада, се заговори, забележете, за комунисти, русофили и русофоби; изплуваха страховете, че злите руснаци се завръщат, за да откраднат нивите на буржоазията и да вкарат собствениците им в лагери за нечовешки репресии. Това не само реанимира почти изгубилата политически смисъл в началото на 21-ви век традиционна десница у нас, но даже я върна на власт. А енергийните проекти, свързани с Русия, от „Голям шлем“ и „перспективни за геополитическата значимост на страната“ толкова бързо се превърнаха в „имперски амбиции на Путин за заробване на България“, че сякаш никой не прояви особен интерес относно това какво точно пише в договорите с американската „Уестингхаус“ за АЕЦ „Козлодуй“.

И така до този месец, когато старите приятели на САЩ от ОПЕК прибягнаха до тежката артилерия за икономическо въздействие върху Русия като свалиха цените на петрола, водещи след себе си актуалния през последните дни срив в стойността на рублата и асоциации с последните години на СССР.

Действителността обаче изглежда малко по-различна. Притискан до стената на запад, Владимир Путин изглежда завива рязко към развиващите се икономики на изток, някои от които са всъщност доста развити в сравнение с годините на Студената война. А фактът, че общият БВП на групата държави от БРИКС надвишава този на традиционната Г-7 предизвиква известни съмнения, че с действията си САЩ и ЕС целят по-скоро възпиране на прогреса на изток, отколкото напредък в името на мира и демокрацията.

Самата Русия също е натрупала през годините на скъп петрол солидни валутни и златни резерви, които вече използва за защита на финансовата си система, а различните мнения в САЩ относно това колко точно може да издържи Кремъл по този начин не помагат особено много за това да се определи кое е спекулация и кое не. Можем да припомним и някои сведения от тази година, свързани с тенденции в държавите от БРИКС към освобождаване от долара като резервна валута – един потенциално доста неблагоприятен за САЩ развой на нещата, имайки предвид позицията на американския долар като световно разплащателно средство.

Покрай еуфорията и емоциите от последните седмици много хора (в това число доста умни и красиви в България) може би не обръщаха внимание на страничните ефекти от създалата се ситуация. Достатъчен бе бърз поглед върху обърканите борси, колебанията на индексите и отрицателните криви в графиките им, за да светне червената лампичка, че може би вредите за всички са много повече отколкото ползите.

Докато някои неистово се радваха на руските страдания, някак си пропуснаха как Total, OMV и Repsol вкупом отложиха проучвателните сондажи за нефт и газ в находището „Хан Аспарух“ в Черно море, които премиерът Борисов бе обявил за изход от конфузната ситуация с отказа от страна на Русия да строи газопровода „Южен поток“. При все, че защитните оправдания за провала на руския проект бяха същите като тези за отлагането на сондажите от страна на западните корпорации. Ниският петрол със сигурност предизвиква страдания и у фирмите, развяващи флага на „шистовата революция“ зад Океана, в които българските управленци припознават другото голямо спасение от „имперската руска газова инвазия“. Но припознават това спасение тихо, мълчаливо, за да не изникне случайно някой екологичен протест, който би могъл бутне и без това драматично сформираното правителство на България.

Не е нужно и да си икономически експерт, за да се досетиш какво би означавал за Европа потенциалния крах на руската икономика: например огромни загуби за европейските автомобилни производители или шок за туристическия сектор в България. За разлика от времената на СССР, днес икономиката на Русия е много по-свързана с останалия свят, а резултатите от нейния срив ще предизвикат сътресения в Европа, подобни на тези от финансовата криза в САЩ през 2008 г. С тази разлика, че сега периферията (или източната част) на Европа ще усети много по-силно негативите от трусовете в Русия, отколкото Западна Европа. А във външнополитически план, не по-малко обезпокоителна е и тенденцията президентът на Турция да говори все повече като Владимир Путин, а не като човек, който иска да приобщи страната си към Европейския съюз и общите му правила. Една сякаш нова тенденция, може би обилно подхранена от демонстративния шамар, който Путин удари на България, обявявайки закриването на газопровода „Южен поток“ в Анкара, застанал до президента на Турция – нещо, което едва ли е предизвикало неприятни чувства у неоосманист като Ердоган. А никакъв исторически рестарт в отношенията между САЩ и Куба например не би могъл да омекоти ефектите от едни евентуални процеси, които биха могли да се случат в съседна на нас държава.

В края на 2014 г. днешният ден изглежда като Денят Х.

Очевидно очакванията към пресконференцията на Путин в Москва са големи. Играта изглежда е на нерви, а залозите са вдигнати високо, като по всичко личи, че разместванията на пластовете вече текат.

Сега на ход е Путин, който упорито пази мълчание след завръщането си от Индия, където извади нови козове в съперничеството си със Запада. Пред Путин стои дилемата дали да отправи ясен сигнал, че е готов да седне на масата със западните държави, за да се реши окончателно украинския казус и да се очертаят нови граници на интересите. Или да засили развода на Русия със Запада, да окопае страната в западна изолация и да се върне към старите времена на съперничество с вражеския лагер навън и на строг държавен контрол във всеки един аспект у дома. В първия случай ще спечелят всички. Във втория ще трябва да забършем праха от старите пушки и да ги смазваме по-често. Защото освен грешките на Русия, които всички сме виждали и виждаме, Западът рискува с категоричния си подход спрямо Русия да сътвори една много по-фатална (за Европа) грешка:

Вместо да изгониш гладната мечка, за да си потърси храна другаде, да я нараниш, а тя да се обърне, за да те изяде теб самия. Още повече – гладната мечка с най-много ядрени зъби.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.