Професия “Хейтър”

Мразиш наизуст, разбираш от всичко, гледаш намръщено по природа, нищо не е в състояние да те впечатли положително; лесно е, безплатно е, не се изисква никакво образование, даже напротив – образованието е пречка.

Политика, футбол, социална икономика, черно тото, връзки, съд и прокуратура, новини, снимки във Фейсбук, фитнес, автомобили – по всяка тема си “докторант” и за теб е безпроблемно да се произнесеш “в името на народа”, като отсечеш, че отричаш, не харесваш (но не и “не разбираш”), осмиваш (макар за последното да се изисква доста талант и усет), “хейтваш”, разбира се – без никакви аргументи, тъй като аргументите са вредни.

Риалити формати, музикални формати, банкова криза, ъндърграунд истории – ти вриш и кипиш в тях, тъй като времето, в което живееш, те е накарало да си повярваш, че си автор и участник в събитията, а не само техен наблюдател. Уви – стоенето пред компютъра те е озлобило, а и е много по-интересно да си коментатора с Прякора, Името, Прозвището и т.н., отколкото да си обикновен наблюдател. И, тъй като е лесно, да “хейтваш”, това се е превърнало в твоя начин на мислене, а и в начина ти на живот.

Не подбираш и си безкомпромисен – поп-фолкът ти е враг номер едно, макар и само в светлата част на деня; естрадните певици са “остарели лелки”, политиците са “крадци и мошеници”, държавата е “скапана”, виновна е за безработицата и за това, че имаш в джоба само 5 лв. Изброяването може да продължи до безкрайност. А ако можеше да превърнеш хейтването в своя професия, щеше да си най-богатия човек в тази държава.

Обикновено не ходиш на театър, опера, балет, изложби и други подобни “изкуства”, тъй като не виждаш смисъл да го правиш – всички са еднакви и бездарни. От време на време с приятелите ти ходите на кино, където пуканките, напитките и двата часа престой в затъмнения салон малко притъпяват сетивата на негативността ти. Понякога филмът “става”, макар че след като си оценил горе-долу положително някой филм, следва и тежката задача да кажеш кое ти е харесало, което вече е пречка, тъй като хейтърският речник не познава изразността на познанието, а и няма как да е иначе.

И сега, докато четеш тази “глупава” статия си казваш, че тя не е писана за теб, а за “некакви си други”. Лесно е, подвеждаш се, тъй като всички около теб “хейтват”, и ти няма как да изразиш нещо различно от масата – ще те вземат за луд, странен, неразбран, зубър, тъпанар и други подобни определения, които не искаш да чуваш за себе си, но които безпроблемно слагаш на другите.

А истината е простичка – ако един човек може физически да се пристрасти към тютюнопушене, наркотици и алкохол, защо да не може умствено и поведенчески да се пристрасти към определен начин на изразяване? Защо никой не говори за вредата от пристрастяването към речника, съдържащ 100 думи, коя от коя по-негативни. И как да отвориш широко очите си, като онова, което стои пред теб, не винаги се вижда само с очи? А истината, май, не е чак толкова простичка...

Автор: Емил Митев