ЕХОТО

Аз живея на ръба на цивилизацията и оттук гледката е много интересна.
Когато някой умре в третия свят, в Европа и САЩ има съчувствие. В Русия няма. У нас също няма. Това е, защото ние всеки ден се чувстваме по-зле и от мъртвите.
Но на Запад имаше цели групи поборници за свободата на Мандела примерно. За насилените жени от Боко Харам. Много примери. Всеки ден в новините има съчувствие от Запада към Изтока. Има и извинение, и вина, и съжаление, ако някоя от ужасните и ужасно "точни" западни бомби паднат върху сватба, а не върху терористи. И така трябва да е - нищо че сватбата може да е сватба на терористи. Вината, съжалението, извинението са част от цивилизацията. Дори и на война.

Искаше ми се в Египет да съчувстват повече на Франция. Не видях такива репортажи. Услужливите и толерантни медии щяха да покажат примерно, че политическото крило на Мюсюлмански братя е запалило свещ за 12-те французи. Свещ. Каква глупост. Каква глупава метафора.

Всъщност услужливите медии все пак ни правят услуга - не показват тържествуващите деца от Близкия изток, които крещят, че Аллах е велик, щото отмъщава на карикатуристи. Виждал съм ги - те са невинните жертви на крещящо глупавата война. Но и са добри бойци. Най-добрият боец е неподозирания боец.

Няма митинги на солидарност в ислямските страни с жертвите в Европа. Много хора на Изток честно смятат, че, който рисува Мохамед трябва да страда. И в Русия има един такъв писател - Лимонов. Сигурно е глупаво, но си представих в Пакистан огромна тълпа от жени с фереджета, които държат черни листа с бял надпис "же сюи Шарли". Само очите им светят и белите букви. Карикатурата е ирония.

И друго се вижда от ръба на модерния свят. Всички западни кретени днес плачат за художниците. Но художниците бяха убити не точно от ислямски калашник. Художниците бяха убити от самота.

Ако всички се шегуваха с исляма - нямаше карикатуристите да бъдат убити. Не можеш да убиеш милиони карикатуристи. Можеш да убиеш десетина. Милиони редакции се съобразиха с исляма и това уби Шарли.

Страхът на Запада да не обиди Изтока е грозно нещо. Този страх убива войници и художници на различните фронтове.  Този страх е типично европейски, лигав и женствен. В Русия, в САЩ и в Нова Зеландия няма такъв страх. Има повече категоричност.

От Комарницки днес разбрах кой е Волински. Велик карикатурист. А Шарб (гл.ред на "Шарли ебдо") е казал приживе, че не иска да живее на колене. Да се живее с условностите на квази-цивилизованото отношение, което убива деца в Ирак, но дава парцел за строеж на джамия в Швейцария на съмнителни типове. Това са двете ужасни грешки на Европа.

След като Шарб не иска да живее на колене и прави самотни карикатури - дали да не признаем, че повечето от нас живеят на колене, но го правят зад гримасата на толерантността и дори внушават, че така са по-изправени?

Комарницки го обясни добре - "Тези хора тестват границите на свободата на словото в обществото си, те непрекъснато ходят по ръба. Безценна работа."... 

Терористите това им е работата - да убиват карикатуристи. Но всички други, които не рисуват карикатури, не са ли малко виновни, че не нарисуваха нито една карикатура, а смешно се извиняваха на исляма сякаш ислямът е привилигированата религия? Волински ви казва просто - куршумът е един и същ. Но е различно дали го поемаш в тялото си, докато си на колене - или го поемаш изправен.

Убиват ги щото са малко. Ако всички се смеехме смело на евро-идиотщините нямаше въобще да им хрумне на лошо облечените в черно маскирани типове да си търсят калашников и да отидат на редакционния адрес. Вярвам в това, както те в Мохамед.

Толерантността (в този й евро вид) е страх. Съжалявам, че похабихме думата "толерантност".  Понеже живея на ръба на цивилизацията, разкошно познавам онзи, другия тип страхливци, които като усетят, че те е страх - просто те удрят. Удрят те, за да проверят коленете ти.
На ръба на цивилизацията знаем, че коленете са и за ритане, и за поклон. И да, и двете са от страх. 
Но поклонът е начин да загубиш смеха си по най-жалкия начин.
А карикатурата е прекрасен ритник. Трябваше да са повече карикатуристите наоколо. 
Смешниците имат сърце. Другите 500 милиона на този континент от днес знаят, че за да кървиш ти требва сърце. Не колене.