НИЩОЖЕСТВО ПО БЪЛГАРСКИ*

НИЩОЖЕСТВО ПО БЪЛГАРСКИ*
14-01-2015г.
59
Милена Янинска

*Традиционно ястие, което се приготвя от накълцани на ситно душа и тяло. Сервира се алангле.

„Българите сме като тампон – заврени на едно от най-хубавите места на света, но в много кофти период.” – пиша тази шега, за да разбера каква е глобата за неавторска свобода на словото.

Имам чувството, че целият провал на Вселената ме дебне. Дебне ме копелето. И добре, че не спя спокойно, защото, ако хубавият сън беше налице, вече щеше да ме е докопал и да е приключил с мен.”  Будя се и осъзнавам, че всъщност това е бил един много хубав сън, защото в реалността ми с моя провал отдавна сме си стиснали ръцете. Сделката е ясна – ако не се съпротивлявам много, ще страдам малко. На тези географски ширини това е изборът – лошо или по-лошо.

В България сделка можеш да сключиш само с провала си. Той е останал единственият инвеститор във възможностите и емоциите ни. Провал. На всяка крачка, след всяко действие, до всяка мечта. В цигарата на всеки млад човек, в ракията на неговия баща, в свинското със зеле на майка му... И в скъпите обувки на сестра му. Провал. С раждането.

Да си българин, генетично, вродено – получаваш собствения си провал. Заедно с името. Добре дошъл на този свят, Георги Провал Петров. Другите хора получават ангел хранител, но за теб –  точно обратното?!? Провал.

Във всяко твое намерение, действие, порив, крачка, опит – ще се съдържа несполука, защото просто не си имал късмет. Да се родиш в държавата Провалена България (да не се бърка с Велика България! Това са две държави, които нямат нищо общо!).

Днес в страната ни, която някога са ухажвали – пристигат второ и трето качество от стоките, които известните марки произвеждат за останалия свят – непроваления. Провалени салами, шампоани, алкохоли и бои за коси. Родното производство изпраща своето полу-непровалено качество за другите, а тук си оставяме долнопробното. За долнопробните.  

Фейсбук гръмна със снимки от холандски Лидл, където ядат шоколад „Своге” за 29 евроцента. 50 стотинки. С тях тук можем да си закупим две гадни цигари или половин билетче. А холандците имат стандарт в пъти над нашия. И всички питат защо така се получава? Защото се провалихме.

Имаме си Български Хелзински комитет, който се грижи за правата на хората... За нашите права – правото ни да съществуваме човешки, да не се гаврят с нас, но... и тук бележим рекордни нива на недоразумение - докато по улиците умират хора от глад и безправие, БХК се занимава със словото на известни журналисти, и така допотиска и без това сниженото самочувствие на малкото останало от хронично-ларингитното ни свободно слово. Ужас.

А ние? Лесно е да бъдем Шарли от разстояние. Да говорим за свободи и права, сякаш разбираме какво е това. Когато обаче една неправда се случва под носа ни – завираме не само него, но и цялата си глава, там където ни е най-топло и защитено. И се радваме. Защото глобяват успеха. А провалът се радва на успешните несполуки.

Останалите ни „журналисти” се занмават с три теми от десетки години и дори не сменят думите, с които описват – циганите, бедността и чалгата.

Лекарите ни са се превърнали в цинични търговци на едро и дребно, предлагат намаления и промоции, и като всички шарлатани по света – си намират майстора и ядат бой.

Половината от красивите ни жени преглъщат гнусни старчески секрети в замяна на нови цици, часовник и автомобил. Другата половина ги подмятат от сепаре на сепаре на цената на малко наркотици и много пиене. Грозните са ясни – раждат деца и кърпят чорапи.

Децата ни се раждат с едно единствено внушение от своите живото-дарители – „Ти трябва да напуснеш тази страна.” Така трябва – иначе ще заприличаш на майка си и баща си.

И зад цялото това нещо стои политически елит, който доволно потрива ръце с оплезен език и проточени лиги за нещото от нашата чиния, от което опитваме само собствените си огризки.

Тампон.

 

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.