Обидата изяде свободата
Или обидата като световен ред.
Или защо не се стегнем малко?
Разговор между мен и мой приятел-гей:
Той: „Толкова ме дразнят тези гадни влюбени двойки като почнат да се целуват навсякъде! Вчера виждам едни на спирката и така ги погледнах презрително...”
Аз: „Чакай малко сега – не може постоянно да се оплакваш колко са нетолерантни хората и колко не те приемат и да се държиш по този начин...”
Мълчание.
По някои теми е по-добре да се мълчи. Оказва се.
Моят приятел гей, когото обичам, е най-нетолерантният сноб, когото познавам. Тоест – излиза, че преди да е онеправданият, неразбран, отхвърлен гей, какъвто се демонстрира – е човек, който като всички останали – не приема различното.
И не харесва някои неща, както харесва други.
И е склонен да критикува и да напада, и да се възмущава.
Но, когато някой насочи НЕпредпочитанията си към него – става ужас, борба за права, равеноство, разбиране, толерантност...и НАЙ-ВЕЧЕ – огромна обида.
От която следват сърцераздирателни драми, възмущение, омраза...
Ето ги – терористите се обидиха на Шарли Ебдо и от огорчение убиха 12 души. Ислямисти се обидиха на Малала, защото е възмутително жените да имат право на образование и опитаха да я накажат.
Наказанията на основание обида стават все по-чести и по-сериозни.
И в България – някой заядлив и обидчив човечец, получил правомощия незнайно как, може просто да ви набележи, да ви мъкне по съдилища и с това да ви бръкне в джоба.
И след тази статия ще има обидени, разбира се. Имате правото и силата е с вас, световната еволюция ви се е подчинила, скъпи обидени хора.
Създават се движения и организации, които да защитават чувствата ви. Законодателството пази крехките ви психики, свободата на словото ви се покланя ежедневно, а изкуството приема свои граници само, за да се чувствате добре. Макар и малко по-добре.
Модерно е или да си жертва, или да си агресор и все по-малко пространство остава по средата.
Ако съм обиден имам по-голям шанс да ми обърнат внимание, да ме погалят по главата, да ми застанат зад гърба.
Ако съм наранен и изтерзан - ще ме защитават.
Кога станахме толкова обидчиви и лесно раними?! Толкова малки и жалки?! И защо?
Светът се превърна в място, пълно с обидени малки лястовичета, отворили човки за награда. Личната отговорност отива по дяволите за сметка на Божествената наслада от облагите, които носи обидата.
Как се чувствам аз – спря да бъде моя задача, а личната самооценка я отдадохме на думите и мислите на всички останали, освен на себе си, и дори искаме компенсация за това!
Някой ни казва, че сме тъпи - хленчим, някой ни казва, че сме грозни – хленчим... Ехо...
Живейте достойно!
Правата на човека станаха синоним на защита и покровителство над психически и емоционално безсилните готованковци. Силата и свободата на човешкия дух се простиха със стремежите си, защото се оказа, че е незаконно да си вириш носа, да си самостоятелен и независим, да изказваш мнение, да имаш предпочитания, да правиш изкуство, да харесваш и да не харесваш...
Легализираме хленченето, болнавостта, отчаянието, хрантутничеството. Легализирахме жертвите. И поощрихме техните насилници.
Обидата изяде свободата и днес страда от затлъстяване и всички аномалии, до които то довежда.
Сърцата ни се разболяха от обида. И само свободата може да ни излекува.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.