ДЕЦА ЗА УМИРАНЕ

Адресираме тази статия до Министерство на труда и социалната политика, Агенция „Закрила на детето“, Агенция „Социално подпомагане“, Столична община, до директора и възпитателите на дома „Асен Златаров“
 

За кой ли път ще ви разкажем за децата от дома „Асен Златаров“, онези, които се заразиха със СПИН. Проблемът с тях не, че не се решава, той гнои, задълбочава се и вероятно никога няма да се реши. Поне НЕ в тази държава. Не днес, не утре, никога.
 

Припомняме ви:

През юни 2012 за драстични нарушения в дома за деца, лишени от родителски грижи "Асен Златаров" в ж.к. "Надежда" сигнализира общинският съветник от София Калоян Паргов. 15-годишната Галя Любенова, в напреднала бременност и 12-годишно серопозитивно момче бяха сред 50 възпитаници на дома. И избухна така нареченият „СПИН скандал“, и то само, защото стана обществено достояние, че в дома има деца, които са ХИВ-позитивни. Оказа се, че никой не знае колко точно са децата, болни от СПИН. Последваха изследвания и болните бяха изпратени обратно при семействата си в софийското гето „Градините” 3, където ще бъдат в предпочитана семейна среда. Обърнете внимание, че децата, отглеждани от държавата се заразиха с ХИВ на възраст от 9 до 14.

Тогава ние, журналистите, отидохме в гетото. Първият път ни биха, вторият път, отидохме с полиция и успяхме да говорим с децата. На третото ни влизане в скандалната махала ги взехме, натоварихме ги в колите си и ги заведохме в Инфекциозна болница. Поне да ги изследват и да разкажем историята им. Тъжната им наркоманска, сирашка и серопозитивна история, на едни деца, обречени да измрат.

Тогава взехме четирима - ЦЕЦО, МАРИЯ, СЕВДА И САЛИ. Дори самите ние не знаехме, колко още серопозитивни има в тази гнусна циганска махала. И не, че ни беше работа, но нямаше кой да се поинтересува от тези деца, проблемът с тях вече беше решен от Агенция „Закрила на детето“, те бяха пратени при мама и тате в гетото в Орландовци, което Фандъкова щеше да бута. ХИВ-позитивните деца бяха оставени буквално на улицата, да просят, да се друсат и да проституират. А махалата наместо да бъде заличена от лицето на столицата и до днес се разраства.

Още тогава, през лятото на 2012, в разгара на СПИН скандала, една от болните умря – това беше 19-годишната Настя, срещнахме я в Инфекциозна, когато заведохме малките там.
Тогава институциите ни направиха проблем за това, че показваме лицата им, издаваме самоличността им, излагаме ги на риск. Но тези деца нямат лица, те не означават нищо за никого.

Днес, две години по-късно, равносметката е следната:

През лятото умря Севда, вероятно вече е била навършила 14, намериха я на една пейка в Западния парк, свръхдоза. Даже не знаем кой я е погребал. Надали я е опял и свещеник.
Цецо се превърна в убиец, помните ли историята от декември за убития 75-годишен пенсионер, заработващ някой лев към пенсията си като охранител. На 12 декември Цецо го пребил до смърт за някакви си 30 лева…
Мария проси на бул. „Тодор Александров“ и не прилича на човек, отдавна не можеш да разбереш дали е момиче или момче.
Сали, Сали беше най-зле от всички, това ни го казаха от болницата още тогава, уж още бил жив или поне не е влязъл в криминалната хроника.
Ето това е равносметката, която искам да си направят онези горе, до които адресирахме статията.
Това са деца за умиране, институциите направо живи ги закопаха!
 

Вижте историята им тук:

http://www.lentata.com/page_4058.html

http://www.lentata.com/page_5082.html