Кои са природозащитниците?

1. Обичам животните.
2. Имам животни.
3. Спасявам бездомни животни (ако някой реши да ме напада в безчувственост и липса на отношение към българската и световна фауна – не сте познали).

Природозащитниците скочиха, защото Министерството на земеделието и храните се активизира в „нанасяне” на промени в досега действаящия закон.  Значи, от една страна, имаме удовлетворяване на УЖ желаното от години законово осъвременяване, а от друга - ШОК ПО СТАРА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ – от промяната и всичко ново, и непознато като цяло, и от части.

Нарушен им бил член 58 от Закона за защита на животните, в който се казва, че промените трябва да се съгласуват със самите тях.  А те не били уведомени. Ех, значи... голям пропуск. И много странно наистина!!! Как след толкова неистово осуетяване и противопоставяне на ВСЕКИ опит (както и сега) за НЯКАКВО действие от страна на институциите – последните вече не искат и да чуват за природозащитници.

И аз не искам повече да чуя. И ще ви кажа защо. Защото през цялото това време на преход и нужда от промени и реформи, те доказаха, че могат само да отричат и да предлагат неефективни и нереализируеми решения, които някой някъде по света е измислил и установил...

Но така и не успяха да приемат, че ние не сме някой някъде по света, а сме несъществуващата дупка на кавала на гъза на географията, където от световните тенденции ни дели около половин хилядолетие.

Само отричане на предложения и опити, само протести. Нищо градивно. Нищо функционално. Ако изключим домовете на НЯКОИ от тях. Пълни с повече животни, отколкото пространството и психиката им могат да понесат. Ето ви разказ от първо лице:

У дома,  с моя приятел приютихме 3 кучета бебета, изхвърлени на улицата. Стряскащо малки. Под дъжда. Взехме ги с желание да ги спасим, от каквото можем и да им намерим по-добри собственици. С нашето огромно куче и малкото пространство, с което разполагаме, и с двата часа на ден, в които сме си вкъщи, се оказа невъзможно да продължим да се грижим за тях.

Знаехме, че има хора и фондации, които се занимават точно с това – да спасяват улични животни. Бях останала с впечатление, че едните го правят, защото така са решили и от обич към четириногите, а другите – освен обичта си, намират начини за финансиране на себе си и своята дейност.

Вече във Фейсбук се бях свързала с много „природозащитници”, които публикуваха статуси и снимки, създаващи у мен впечатлението, че са посветили живота и сърцата си на бездомните, страдащи животни. И не знам защо ми хрумна, че можем да получим подкрепа за спасяването на тези кученца.

Първи разговор: „Добър ден, намерихме три кученца, виждам, че сте фондация, която се грижи за бездомни животни...”

„ Моля ви, престанете да ме притеснявате! Вие знаете ли какво ми е?!? Целодневно! 50 кучета на 50 квадрата! Нямам пари за храна, нямам време и пространство – вие за трите кученца ще си намерите стопани някак – ами аз! Мен пита ли ме някой какво ми е с толкова много бездомничета, които чакат на мен. Не мога да приютя всички кучета на света. Не мога!”...

Извинете, че сте взели решение да приберете толкова много бездомничета, защото имате голямо сърце. Казвам си – тежко й е на жената - нормално. Няма място... почувствах се виновна, че не мога да й съдействам.

Втори разговор:

„Здравейте, знам че приютявате бездомни животни...” – „Приютявам срещу седем лева на куче на ден.” -  „Нямам по 21 лв, на ден, благодаря ви.”

Бизнес с бездомни животни?! Ако намериш куче и искаш да го спасиш - има природозащитници, които ще го приемат в сърцата си, срещу ЩЕДРО заплащане.

Трети разговор:

„Спасихме три малки кученца, имате ли представа към кого можем да се обърнем, защото наистина нямаме възможност да продължим да ги гледаме.” -  „Ами много ни е трудно на нас. Ние не можем да поемем всички.” – „Да, разбирам, но мислех, че се грижите за бездомни животни...” – „Да, но за тези, които ние намираме. Не можем да поемем вашите. Вие сега какво ще ги правите?” – „Това не е ли моя работа от този момент нататък?” – „Не! Как е възможно! Ще ги изхвърлите ли?!” –  „Моля ви, не го правете, те ще умрат, със сигурност ще умрат. Моля ви, запазете ги. Ако обичате животните.” – „ Госпожо! Аз се обадих, за да ви попитам дали можете да ми помогнете. Не съм ви умолявала или навивала да вземете МОИТЕ кученца. Намерих ги и ги взех, защото така го почувствах. Ако вие обичате животните толкова много – защо не ги вземете?”...

Естествено – не върнахме кучетата на улицата. Обикаляхме и разпитвахме хора и в крайна сметка успяхме да им намерим домове.  След това спасихме още едно,  защото не можем да го оставим „на сигурна смърт”, както опитната жена каза.

Но,  докато им търсехме дом - продължих да се сблъсквам не само с невъзможността, но и с нежеланието на тези хора да помагат на животни, които не са намерили те. В групите за осиновяване не ме приемаха или не публикуваха постовете ми, или веднага качваха снимки на техните животни, които търсят осиновители. Едни и същи хора, които се познаваха и бяха окупирали дейността по спасяването на кучешки животи.

Територия, която е само тяхна и е смисъл на живота им, над който никой друг няма права. И тук си зададох един логичен въпрос? Те ли спасяват кучетата или кучетата спасяват тях.

Защото!!! Да се върнем в началото – през всички тези години на преход и борба с популацията на уличните животни, аз не разбрах кога, как и с какво природозащитниците защитиха природата. Може би, да се изтезават с непосилната бройка от безброй кучета ги кара да се чувстват важни и специални или по този начин получават безусловната любов, която не са имали в живота си? Или, може би, това вече е БИЗНЕС с ГОЛЯМО СЪРЦЕ за ЛОГО.

И по същество - заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров е склонен да промени текстовете от закона, само и само „да има мир” в неспокойните природо-любителски души. В момента законът забранява достъп до проверки на приюти за кучета от хора, които нямат специализирано образование. Куче-защитниците искат всеки да може да се меси и да има мнение.

Не може и не бива. Вие доказахте намесата си, не просто като ненужна, но и като вредна. Включително и за животните, които уверявам ви са повече, отколкото можете да обгрижите и не са щастливи от гладуването, измирането си по улиците и под гумите на автомобилите!

„Мисля, че протестиращите, може би, са се почувствали не дотам значими в този процес.” – каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева.

Госпожо Танева – нека чувството за лична значимост бъде персонална отговорност на всеки един от нас и нека не превръщаме животните в психотерапия за объркани хора.

Така остава само да решим проблеми, които от минимум 10 години тормозят  хора и животни.