Застрашена ли е столицата от земетресения?

Доктор Еделвайс Спасов има над 30 години опит в сферата на сеизмологията.  Работил е 11 години в България като сеизмолог и научен сътрудник 1-ва степен в Геофизичния институт на БАН. През 1992 година емигрира в Австралия, където също работи като сеизмолог. През 2006 година се присъединява към американската фирма „Кинеметрикс“, която се намира в Лос Анджелис и е водещата фирма в света по производство на сеизмична апаратура и решение за сеизмични мрежи и наблюдение в реално време. Потърсихме го за коментар във връзка със зачестилите земетресения във Вранча и у нас, а и за да питаме има ли от какво да се тревожим. 

Има ли защо да се притесняваме, имайки предвид зачестилите трусове у нас? Дори близо до Сливен, където не е сеизмична зона имаше трус от 3.9 по Рихтер?

Аз не мисля, че трусовете са зачестили. Освен това трус с магнитут 4, далеч не се счита за силен, това си е едно средно до слабо земетресение. Защо това се случва до Сливен е друг въпрос.

 Какво може да бъде обяснението за труса там?

Нашата страна е в периферията на втория по активност сеизмичен район на земята – Алпо-Хималайският. Това значи, че земетресения са ставали и ще стават. Най-често тези трусове са в следствие на освобождаваща се енергия по така наречените разломи, в някои случаи, както с пернишкото земетресение тези разломи не достигат повърхността, а сигурно има и такива, които не са отбелязани от геолозите, именно понеже нямат следи на повърхността на земята.

По отношение на цикличността на големите трусове през годините, трябва ли да си имаме едно наум?

С притеснение нищо няма да оправим. Колегите от Геофизичния институт на БАН, заедно с румънските колеги инсталираха допълнителна мрежа от сеизмични станции, която в реално време може да позволи едно моментно ранно предупреждение, т.н. Early Earthquake Warning System. В момента румънците твърдят, че имат алгоритъм за това, по отношение на огнището във Вранча.  Всички подобни системи се основават на факта, че по-разрушителните вторични вълни – S (от Secondary) се разпространяват по-бавно от първичните – P (от Primary) вълни и това ни дава възможност да реагираме преди силното клатене да дойде до определен район. Тези времена са сравнително малки, от няколко секунди до минута-две, в зависимост колко далеч от огнището се намира даден район. За важни производства, транспортни средства, комуникации и тръбопроводи, това време може да бъде достатъчно, за да се спрат и по този начин да се избегнат големи последствия. Дори хората могат да бъдат изведени на безопасно място. За да стане това, обаче, са нужни много повече сеизмични станции, а също и алгоритми за другите сеизмични огнища, не вярвам румънците да започнат да търсят такива за наши огнища. За да завърша този интересен въпрос, тук в Калифорния, водещите университети - Бъркли, Калифорнийският технологичен институт, Вашингтонския университет от години работят по такава система за ранно предупреждение. В момента нейна тест инсталация вече е налице в трите западни щата на Щатите – Калифорния, Орегон и Вашингтон, където е най-вероятно да стане следващото силно земетресение в Щатите. Системата вече показва добри резултати при някои скорошни земетресения, дотолкова добре, че за пръв път в историята Федералното правителство и президентът Обама отпускат бюджет от 5 милиона долара, за да бъде довършена системата. Обикновено такова финансиране се прави от съответния щат. Забележете, че голяма част от тези 5 милиона отиде за добавяне на сеизмични станции, а те са над 1000, за да може една такава система да работи успешно и надеждно. След като се прие, че поне засега реално предсказване на земетресения не може да се направи, учените се ориентираха в такъв модел на предпазване от това бедствие, същото важи и за цунами.

Кои са потенциално опасните райони у нас, има ли в момента места с натрупано сериозно количество земно напрежение у нас?

Потенциално опасните райони у нас са добре известни – Калиакра-Шабла, Кресна, Пловдивско и даже София, както напоследък се писа, вече доста дълго не е имало силен трус, ако се търси ритъм на станалите преди това земетресения в района на столицата. Аз съм далеч от България от доста години и не съм напълно в течение на последните изследвания, но силен трус, имам предвид магнитут 6 и нагоре не е имало от много години, неизбежно има натрупване на енергия. Едно, ако мога да го нарека така, предимство в случая е, че в началото на XX век (1903-1928) на територията на България станаха цял куп много силни трусове, говорим за магнитут 7 и повече, което може би е освободило достатъчно енергия и напрежение, за да няма силно земетресение за известно време.

В началото на годината имаше лек трус в Столицата, такива малки трусове не освобождават ли напрежението?

Магнитутната скала е логаритмична, което означава, че един малък трус освобождава наистина малко енергия, която може да даде отражение на едно сериозно  натрупване, което потенциално подготвя силно земетресение. Ползата от такива малки трусове е по-скоро в това, че ни позволяват да изучим състоянието на разломите в района, а и дават представа за състоянието на напрегнатост в района.

Земетресението в Перник не е ли освободило земното напрежение и в София?

Това е въпрос на интерпретация, но според мен не. То стана на отделен разлом, който не е пряко свързан с тези, които се считат софийски. При всички случаи обаче това земетресение е довело до някакво преразпределение на енергията и напрегнатостта в района, трудно е да се каже дали повишава или всъщност намалява опасността от отключване на друго земетресение около София.