За приятелствата и таблетите...

За приятелствата и таблетите...
17-02-2015г.
34
Костадин Костов

Наскоро в Интернет пространството се появи клип на сериала „Приятели”, който показва - в какво биха се превърнали героите, ако самият сериал беше заснет сега...

Интересното беше, че всичките шестима персонажи, които добре познаваме, използваха таблети, смарт телефони и всякакви видове модерни устройства за комуникация помежду си. А самият разговор - очи в очи - липсваше…

Което ме доведе до мисълта: какво се случва с комуникацията между хората, таблетите ли са нашият нов най-добър приятел и въобще имаме ли нужда от приятел, когато имаме модерно устройство до себе си.

Преди години излизахме всяка вечер на кафе с приятелите ми. Прекарвахме часове в малкото градско кафене, говорехме си за абсолютно всичко и никога не си омръзвахме. Преди години седяхме и на пейката пред блока. Гледахме хората, които минават, кучетата, които си играеха срещу нас и никой не говореше по телефон. Тогава и самите телефони бяха по-различни. Старите Нокии нямаха опция за чат, а и за какво ни беше да си чатиш с човек, който седи точно до теб.

Сега, където и да погледнеш, виждаш хора - забили поглед в устройството пред себе си.

В градския транспорт те изглеждат като в транс. Не знам как забелязват спирката, на която трябва да слязат или може би са програмирани по нов специален начин и модерните им телефони ги информират.

В метрото положението е същото. Както и по улиците, парковете, кафенетата и дискотеките.

Превръщаме се в едно програмирано общество, което се отказва от стандартната комуникация и не спира да навлиза все по-надълбоко в света на виртуалната общност.

Дори вече има предложения в училищата да няма книжни учебници, а те да бъдат качени на таблети, от които децата да учат. Интересно ми е какво ще се случи, ако таблетът се развали и дали това може да се използва за извинение, когато не си си научил урока.

Старите учебници, по които всички ние сме учили, книгите, които четяхме и списанията, по които се прехласвахме вече ще останат в историята.

Може би европейското мислене започва да навлиза все повече и повече в България. Никой не се замисля обаче, че въпреки цялата привидна свобода, която имаме, все още сме на едно от последните места в света по свобода на словото. Или по неграмотност.

Най-интересното нещо, на което станах свидетел миналата седмица отново беше породено от модерните начини на комуникация. Обява за работа на длъжност - продавач-консултант. Едно от условията за наемане беше: кандидатът трябва да има viber и да го ползва активно. Което значи, че ако нямаш модерен телефон, който да поддържа система за viber, то не можеш да си намериш и работа.

Не можеш да работиш, да се издържаш и да имаш нормален живот. Но, за да си позволиш модерен телефон, все пак трябва да работиш нещо, за да си го купиш. Явно обществото се модернизира прекалено бързо за темповете на обикновения българин.

И, докато децата не общуват помежду си, а си чатят - едно до друго...

Докато работодателите те задължават да можеш да управляваш смарт телефон, дори за най-ниската длъжност...

И, докато учениците забравят, че учебникът трябва да бъде на хартия, а не електронен, то тогава всички ние ще вървим по пътя на промените.

А дали той е по-добър - ще покаже само времето. 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.