Събуденият българин...

Ама колко се е разбудило гражданското ни общество напоследък! Не мога да повярвам на каква гражданска активност се радваме тия дни. То, просто ни заляха от протести, шествия, митинги, манифестации и какви ли още не съвременни форми на обединено изразяване на гражданска позиция и нетърпимост. Ами, подбора на темите?! Божеее, коя от коя с по - първостепенно значение. Да не говирм пък за резултативността, навременността и най-вече, и не на последно място, представителността и високата посещаемост - като да не забравяме и аргументираността на проведените събития.

А, най-важното е ,че това не е всичко – има, оказва се, и още в подготовка, в зародиш, така да се каже. Направо, събуди се българинът.

Ей така в разгара на зимата, взе, че се събуди от зимния си мечешки сън и се разпротестира. То, не можеш да се разминеш в центъра от протестиращи, бе! Гледаш от ляво 5 човека против НАТО, вдясно 3-ма човека и половина против нацизма, фашизма и побоя над циганите, оня ден 22-ма и едно куче шествали в памет на Генерал Луков... 15 човека пък се обединили в контрапротест (или те пък бяха тия в  защита на битите цигани?!). В събота Иво Инджев ни кани на протест срещу руската информационна агресия...

Изобщо, всеки който си няма работа си я намира под формата на шествия, протести и митинги. Радвам се, че поне са групи от не повече от 30-тина старци и домашните им любимци.

Като изключим Луков марш, където се концентрират по-млади маршируващи почитатели на Третия Райх - термин, който означава в буквален превод Третото царство, Третата империя. Казвам ви аз, че българинът си иска единовластие, тоталитаризъм и твърда ръка, ама не вярвате.

Ония пък на Инджев, които никак не искат руската информационна агресия - да ги питаш откъде изобщо се снабдяват с някаква информация с руски произход - желаели да си се кланят на НАТО и ЕС, а не, както някога е било на Русия. Четиримата протестиращи хем против Луков марш, хем в защита на цигани, роми, бежанци се оказват с най-злободневна позиция, тъй като - в момента актуално тънем в гнет именно от изброените „малцинствени” групи, които отдавна се излезли от определението за малцинство.

И така, най-активно българинът се разделя на фракции, противопоставя си се на групички, вариращи като количество от 15 до 35 човека и си губи времето с глупости, и се разсейва от основното. Пътьом - пълни и новините, и медийния информационен поток с плява, и не остава време за руската информационна агресия, та се опасявам да не се обезсмисли митинга на Иво Инджев, който апропо се е образовал именно под влияние на руската информационна агресия, получавайки висшето си образование в Москва, което пък му дава шанса да се наслади на агентурно минало, ама...къса памет, какво да го правиш човека. Пък може да се е пренаситил на знания и информация, и да желае да осигури на останалите информационен поток, преизпълнен с агресията на сериали от типа на "Сълзи над Босфора" или "Великолепният век".

Неразбориите за и против НАТО също будят моето любопитство. Там позициите са винаги с плаващ превес плюс/минус 5 човека за някоя от каузите. Обикновено тук препъни камъкът не е точно НАТО, защото то не се влияе от местни настроения, даже и не пита, ами по-скоро е сблъсък на атакисти и техните недоброжелатели, ако мога така да се изразя.

Изобщо цялата тая суматоха имам чувството ,че съществува само и само да има в почивните дни какво да дават по телевизията в новинарските емисии. Сборищата от 20-тина повяхнали пенсионера или 30-тина превъзбудени ентусиаста (веднъж годишно), които се надяват, че чрез осъвременени форми на фашизма ще преодолеят бедността и циганската плодовитост едновременно са повече от безсмислени.

На първо място, ще посоча тяхната малочисленост, на второ - дългогодишната им история на безрезултатност.

Всичко гореизброено обаче, освен, че е безсмислено, да не бъда докрай откровена и да заявя, че е просто смешно, е индикатор и за някои обезпокоителни тенденции в обещството.

На първо място, това е липсата на единна, конкретна позиция.

На второ, от малочислеността на тия шестващи активисти става ясно, че средностатистическият българин е тотално незаинтересован да заема, каквато и да било позиция. Безразлично му е с НАТО, без НАТО; с Русия или против; фашизъм ли, цигани и бежанци ли - все тая.

Не е редно да се говори с обвинителен уклон по отношение на тази апатия. Българинът е твърде ангажиран, да не кажа направо заровен в бита си, сметките си, скъсаната раница на детето за училище, ипотеката, лизинга и ремъците на колата, които са за смяна. Това е така и от това не може да се избяга. Но - трябва.

И позиции по разни важни въпроси трябва да се заемат. И трябва да се протестира, скандира, шества (с факли или без) най-малкото по въпроса, че отнеха на българина хъса да се бори. Смазаха духа му под бремето на ежедневието. И го докараха дотам съзнанието му да не отсява злободневното от тоталните глупости.

Защото генерал Луков, заедно с руската информационна агресия, са точно на точка 7 милионна по важност, актуалност и злободневност. Ама, някак покрай тия нископосещавани, но все пак налични спорадични прояви на гражданска активност се замаза един въпрос наистина просещ си активно гражданско недоволство.

Тия дни обявиха, че се увеличават заплатите на депутати, министър-председател и президент, защото се била вдигнала средната заплата в страната...Кога бе? Чия бе? Вашата вдигна ли се?! Моята не. Нито на някого, когото познавам. За сметка на това ме информираха, ама не по пътя на руската информационна агресия, а от родните, дълбоко неагресивни и кротки медии, че на Прецедента Плевнелиев заплатата му се била увеличила със сума, надвишаваща размера на минималната заплата за страната...

От какъв зор, за какви заслуги и най-вече той върши ли изобщо някаква работа, за която следва да му се плаща?! Или по-скоро трябва да му се удържа нон-стоп за уронване на престижа на Държавата. Или премиерът? Премиерът само лети, когато не му е замръзнал колесникът. Да му купим делтапланер и да отлита. Народните представители представляват едно нищо, което гласува само увеличение на собствените си възнаграждения. Затова, защото на фона на минималната работна заплата, с която мнозина от вас живеете, със сума, надвишаваща нейния размер, Прецедента Плевнелиев е получил увеличение на своята - трябваше да се излезе и да се протестира. Но, не по 20 човека, дете и куче, а масово, шумно, скандално, агресивно и осезаемо.

Докато институциите не заработят и не започнат да си изработват заплатите. Да положат труд поне отговарящ на размера на минималната работна заплата, пък тия от по 5-6 бона да ги оставим за после.

И да не мислят така настървено за своите заплати, а малко да се поогледат срещу какви заплати работи българинът в огромната си, основна, доминираща част. И как живее с тия заплати. И доколко те съответстват на неизбежните, непреодолими разходи. И да се поразмисли малко това Държавно управление как да се вдигнат заплатите на населението, доходите му като цяло. 

Изобщо, такива народообичливи (с каквото впечатление оставаме, четейки предизборни платформи и слушайки изказвания) управници, мнозина заподозрени в притежание на сметки, офшорки, бизнеси и други форми на регламентирани и нереграментирани доходи, биха могли в тия трудни времена да поработят и про боно  за народа и родината си, а средствата за тяхното трудово овъзмездяване да се насочат към някои от по-слабите социални звена. А, не да се ояждат и разни вехти лелки, чието изгонване от парламента и политиката да ми се вижда вече тотална утопия, да се надцакват с маркови костюмчета от кичозни модели и бижута, като на мутреси от 90-тте.

Ето, това вече е повод за протести, шествия, митинги и манифестации. 

НАТО, ЕС и Русия, разбира се също са теми, определящи националната, външна полтика и ориентация, жалко е, че конкретната народна нагласа в това отношение по нищо не може да се определи - крайно минималистично е присъствието по хепънингите на тази тема.

Българинът все така подпира дивана и чака някой друг да определи съдбата му, а после реве и псува в глобалното Интеренет пространство. Е, някой друг на практика и определя съдбата му. Това, разбира се, не са онези 12 и половина протестиращи и митингуващи. Ето тук трябва масовост, категоричност и обединеност. И при търсенето на отговорност и при пришпорването за резултативност на държащите юздите на държавното управление. 

А, генерал Луков с всичките си привърженици и противници би могъл да почака,  докато Мара втаса!