За какво даваме един лев?

Темата за градския транспорт явно ще бъде безкрайна.

Никога не може да се изпише или изговори всичко за нея.

Знаем ли обаче за какво даваме един лев?

Тази мисъл ме съпътства напоследък, след като прочетох за поредния случай с автобус. Спирачките отказали и шофьорът се забил в стълб, за да спре превозното средство.

В България хлябът и един билет за градския транспорт са на една цена. За едно левче получаваш уникалната възможност да се возиш в движеща се гробница. Да се опиташ да оцелееш в нея. И да пътуваш в ужас, че може никога да не стигнеш...

Преди няколко месеца общината купи нови автобуси само за една линия. Броени дни след това, тези автобуси бяха изпочупени, надписани и поругани от пътници. Сигурно след тази случка никога повече няма да видим нови автобуси. Да, факт е, че българите не пазят нищо.

Домовете, улиците, градовете и дори самата държава. Но заслужаваме ли да пътуваме в автобуси, които се разпадат? Заслужаваме ли да ни го причиняват?

През зимата всеки, който е ползвал някога градски транспорт е станал свидетел на няколко неща.

Първо - няма климатици, които да работят.

Второ - няма прозорци или те са изпочупени.

Може би най-забавното нещо в градския транспорт през зимата е това, че, когато навън вали дъжд, то пътниците го усещат върху себе си, защото автобусът капе. През лятото това, за жалост, не помага, защото хорските миризми и аромати се смесват и ти идва да припаднеш, за да преживееш някак този ужас.

И за цялото това удоволствие си плащаме един лев?

Какво става, когато не си платим?...

Изненадващо в автобуса като хайка за вълци влетяват контрольори. Искат ти билети и карти. Бутат те да слезеш. Заплашват те с актове. Не пускали ромите, както се говорело. Всички хващали.

За момент се чувстваш все едно си в една от акциите, които гледаме често по телевизията.

Обаждат се на полиция, която идва, а хора от спирката и автобуса те гледат със съжаление и почуда, но няма как да ти помогнат.

Може да се напише много за това какви са точно правата ни в този момент и дали имаме такива. Дали контрольорите имат право да ни искат лична карта и откога имат това право. Какво правят с личните ни данни? Дали наистина трябва да викат полиция?

 Оказва се, че в една европейска държава може да те свалят от автобус все едно си най-големият престъпник в държавата. Да ти напишат акт, да извикат полиция, да те унизят...

Но всички знаем, че именно в тази държава най-големите престъпници не сме ние обикновените хора, а други, които се разхождат на свобода.

Всичко би се оправило, ако цената на билета не беше такава.

Ако имаше специални условия за хора, които не работят или са социално слаби. Ако автобусите не бяха убийци на колела и всяко пътуване в тях не беше като за последно...

А, докато това стане реалност - ще се молим да оцелеем.

Ще позволяваме да ни вали дъжд и да се задушаваме в жегите.

Ще позволяваме да се отнасят по един вулгарен и грозен начин с нас и ще мълчим, и ще плащаме.

Защото - ако не си купиш хляб и останеш гладен няма да дойде полиция, но, ако не си платиш билетчето…е, тогава виж какво те чака!