Няма да се плашите – свобода няма!

Днес някакси съм в настроение да поразсъждавам от какъв именно зор 3 март пък точно да е национален празник на България?!

Някой да се чувства празнично на този ден?! Не! 

Съвсем напротив - това е денят, който изнервя най-много българите, най-много ги противопоставя и ги обърква до степен да не знаят кои събития към кои исторически епохи се отнасят. Винаги щом дойде 3-ти март започвам да слушам за болшевики, комунизъм, Ленин, Сталин и 45-годишно руско робство...

Да не правим заради това обобощения за глобалния интелект на българина...

Да отдадем объркването на вдигнатото от яд кръвно.

А, защо на 3 март българинът вдига кръвно от яд?!

Мъчи ме въпросът дали се изнервя от факта на самото си освобождаване из под властта на Османската Империя или проблемът идва оттам, че именно Русия е прекратила колаборацията между българи и турци, продължила 5 века...

Русия дразни всички велики сили и това го разбирам. Там става въпрос за конкуренция, борба за надмощие. Изнервяща е невъзможността Русия да бъде принудена да действа според нечии чужди правила. Но, малка България?! Защо, обяснете ми джавка, като пинчер срещу слон? Защото пинчерът е малък и злобен, а слонът голям и сив -това е .

С две думи- не остана доволен българинът от Освобождението си и всячески го показва. Като почнем от „официалните лица”, понастоящем някакви кои  интелектуално, кои сексуално ограничени индивиди, попаднали във властта очевидно на принципа на тото-шанса, които някак „пропуснали” да поканят на официалното честване-заря представители на Русия, нищо, че руският посланик в България Ю.Исаков поздрави страната ни по случай 137 години от Освобождението ни от турско робство, та стигнем до речта на Прецедента, който благодарейки за Освобождението „забрави” изобщо да спомене името на Русия, като само снисхождението ни към жалката му персона ни кара да предположим, че ги е взел под внимание все пак в графата „и други”.

Макар, лично аз да не предполагам у него наличието на толкова усет, да не кажа акъл, че Освобождението все пак, както и да го погледнеш си е в резултат на РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНАвойна...

Не искам да се впускам в лирични отклонения за благодарността за свободата. Най-вече, защото свободата е личен избор, а България очевидно не желае да прави такъв. България не обича свободата и поради това никой не е в правото си да изисква от нея да благодари за това.

Случи ли се такова стечение на обсотятелствата, че България се изсули из под опеката на поредния си господар и тя тутакси си намира нова сила, на която да слугинства.

Ето, 45 години седя и се прави на по-малкия брат на СССР. Не, че някой насила я е карал. Спокойно би могла да се впусне в самостоятелно издирване на пазари за развалените си домати, прокиснали бои за коса „Ален Мак” и консерви „Русенско варено”, които тогавашният СССР изкупуваше, без да има никаква реална нужда от тях. Ама не, седя и целуваше веждите на Брежнев! Още щеше да се прави на по-малкото дете-идиот в семейството, ако Горбачов не бе „развалил седянката” с Перестройката.

Така България получи Демокрацията. 

Самоуправлението и самостоятелността обаче са тежко бреме за България и тя побърза да се навре с език в задниците на ЕС и САЩ, които вярно - в момента са с леко противопоставящи се интереси, но вярвам българската дипломация е достатъчно повратлива та да угоди и на двете си мащехи в пълен обем.

За САЩ България ще воюва, а държавното си устройство и законодателни инициативи, абе направо да си го кажем - цялостният ред и порядък в България, за да не се уморява интелектуално родната държавна администрация е поверен на умовете в Брюксел.

В този ред на мисли, следва да успокоя разтревожените граждани, които не могат да преживеят как така Руските войски са отцепили българската територия от владенията на Османската Империя, изтръгнали са я д`ет се вика, буквално, като сукалче от кърмеща майчина гръд - спокойно свобода не сте добили, робството тук продължава. В пълен обем и с пълна пара.

Няма да се плашите - свобода няма.

Съществува вероятност да се скърби, че Турция е загубила властта си над България. Може би на гражданите им се иска да си носят потурите, да си веят шалварите, да нахлупват фесовете, да плащат кръвен данък и да строят църкви под нивото на земята?!

Като основна опорна точка за липсата на благодарност, съвсем погрешно не се сочи българската народопсихология, която не може да приеме и асимилира факта, че някой би могъл просто ей така, от елементарно съчувствие да вземе да освободи един народ, камо ли пък, и да не дава Господ, да даде някакви свидни жертви за това, а се осланяме на Руските Имперски интереси, които включвали българските земи. Ок. 

Няма да насилваме особеностите на българския нрав, бит и култура.

Възприемаме Освобождението като страничен ефект от Руските Имперски интереси. Какъв късмет, че така удачно са съвпаднали с интересите на българското поробено народонаселение! Ама, пак не се радвате бе, мама му стара. Пак не ви е сладка свободата! Пак псувате на 3 март, пак не благодарите, пак Прецедента не си чете речта фактологически коректно и пак не разбирате, че 1878 не е 1944, нито 1989, нито пък, че Русия няма нищо общо с незавидното ви състояние векове наред, много повече от 5.

Неуморни и изключително идейни са терминологичните заигравки, целящи да представят Освобождението, като неправомерно нахлуване на руските войски в суверената територия на Османската империя, от което България в най-висока степен е претърпяла щети. Като например - разрива си с майчица Турция, която нека да ви обобщя на разбираем език, към днешна дата изобщо нямаше да ви остави да си верноподаничествате на спокойствие, с приведена главица по шалвари и фереджета, цункайки сутрин броеничка. Не. 

До този светъл ден всичките щяха да са изнасилени (и жени и мъже), а някои и доброволно биха се „пуснали”, така щото в резултат на тая обич - къде по желание, къде по принуда на тази хубава земя да не е останало нито едно българче! То и сега не са останали много... Оттам, явно и скръбта по шалварите и подземните църкви... А, минарета все още вият....

Така че, „Не плачи майко, не тъжи...”.

Въпреки, че гореизложеното донякъде оправдава езиковите еквилибристики, да се намери вярното словосъчетание, с което да се опише 5 вековният период, в който едни българи, все пак намериха начин да предадат други такива и да подсигурят обесването на единствения си, светъл, национален образ.

Трънлив беше пътят, който извървяха Турското робство и Османското иго. Преминаха през „владичество”, „присъствие”, „управление”, та стигнахме до положение, в което едва ли не клета, малка България по съдрана рокличка е потропала с малката си ръчичка на портите на Османската Империя и оная я е приютила, като сираче, на което хляб не се отказва...

Само не мога да разбера къде ви е интересът да си направите от националния герой терорист и престъпник?! Все пак, споменатата вече народопсихология не предполага честата поява на героично настроени личности сред този генофонд... Или това трябва да дойде като морална утеха, че свои го предадоха?

С две думи, 3 март не е вашият национален празник. Съветвам да чествате 4 юли. Той няма никакво отношение към вашата свобода, каквато вие и без това нямате, а което е още по-страшното - и не искате да имате. Тоест, няма да има никаква база за конфликти и притеснения, псувни и исторически обърквации, намесващи комунизма, който никога не е бил построен в харемите на Османската импария. Освен това, датата 4 юли е свързана с чужда история и перфектно ще обслужи чуждопоклонничеството ви.

Изключително компромисна дата е 4 юли - обмислете го.