Вероника, прости

На 23. Двадесет-и-три. Тогава, когато животът пулсира по вените ти с шеметна сила и те изпълва с онова всесилно чувство, че всичко все още чака на пътя пред теб... Чака да бъде открито, почувствано, докоснато, вкусено, вдишано, обичано. На 23. Тогава, когато никой не те предупреждава, че пътят може да бъде фатално съсечен.

Вероника. Запомнете това име. Навръх националния празник на България река Янтра в старопрестолната ни столица изхвърли трупа й. Тялото на Вероника беше намерено случайно от преминаващ наблизо рибар, три дни, след като родителите й се молеха най-страшното предчувствие да не се случи. Уви, случи се. Вероника беше прекършена на 23.

Нелепо, грозно и цинично ще бъде така скоро след смъртта й да се пише, какъвто и да е било коментар за станалото. С или без него в следващите дни събитието ще бъде своеобразна медийна сензация, при която снимките и репортажите с голото тяло на мъртвата ще следват едни след други. Замазани леко в нелеп опит за замазване на надаващата глас съвест, нашепваща, че може би един баща и една майка имат човешкото право на своята скръб. А Вероника– своето право на покой.

Преди всичко Вероника заслужава своята справедливост. Заслужава я и нейната майка. Заслужава я и баща й, чието момиче ще бъде покрито с воала на вечността, наместо булчинска рокля. Заслужаваме я и всички ние, които все още сме живи в страната, в която старци биват убивани за 6 лева, а млади момичета заради това, че са дръзнали да се приберат през тъмен район.

Днес общината във Велико Търново обяви, че ще започне поставянето на осветление в участъка, станал „лобно място“ за Вероника. Години, след като той се е превърнал в символ на нападения, грабежи, а вече – и на  убийства.

Отново, както традиционно се случва у нас, първо отворихме широко вратата на злото чрез безхаберието си, а след като то опустоши един живот, се самоуспокояваме с обещания, че ще го изгоним.

Но злото е вече тук, настанило се е комфортно и уютно в душите ни, взимайки жертва след жертва.

И все пак – дано онзи, комуто то позволи да изтръгне живота от едно 23-годишно момиче получи своето наказание. За това са на ход всички онези „официални“ лица - полицаи, разследващи, прокурори и съдии, които биха могли да внесат поне прашинка справедливост в океана от скръб, погълнал едно семейство.

А за нас, неофициалните, остава молбата за прошка към Вероника. Прости ни. За това, че позволихме да загубиш така безсрамно рано живота си, само, защото реши да се прибереш сама у дома. Прости ни, че не съхранихме младостта ти. Прости ни, че станахме толкова жестоки, че да посичаме живота. Заради шепа стотинки. Заради безчовечност. Заради тотална безотговорност и безхаберие. Заради злото, впило се в душите ни. Прости.

В памет на:

- Марин Деков, убит на 82 години в село Горни Чардак от цигани. Заради шест лева.

- Росен Т. от Своге, на 63 години, убит в Своге. Заради 100 лева...

- 19-годишната Севиля Райчева, убита в „Люлин“ заради 10 грама злато

 - Явор Иванов и Емил Даскалов – убити, нарязани и натъпкани в чували от техен длъжник

- Мирослава Николова. На 17 години, убита в Перник. Заради...

- Александра Тодорова. На осем години, убита в Поморие. Заради...

- .....

Автор: Полина Тодорова